България ще усвоява 16 млрд. евро от ЕС до 2020 г., но с условие за реформи

Споразумението за партньорство ще осигури близо 16 млрд. евро за инвестиции в България – за градовете и селата, земеделието, безработните, образованието и природата. Това е ясен план за инвестиции и реформи, с цел да се повиши качеството на живот. Средствата обаче ще бъдат усвоявани само срещу реформи в ключови сектори.

Това каза на пресконференция вицепремиерът по управление на средствата от ЕС Илияна Цанова, която представи подробности за сключеното вчера Споразумение, което е стратегически документ за разпределението на средствата за периода 2014-2020 г.

Припомняме, че при преговорите за Споразумението към България бяха заложени изисквания за промени в здравеопазването, образованието и други сектори.

Промените не могат повече да се отлагат и ЕК ще бъде наш партньор в този процес, каза вицепремиерът. Тя даде за пример обществените поръчки. „До 2016 г. трябва да напреднем с реформите – ако не се реформират обществените поръчки, ЕК ще има правото да спре средствата по всички оперативни програми“, посочи тя.

Ако не се реформира сектор „Води“, което е основно изискване към програма „Околна среда“, ще бъдат спирани междинни плащания. „Това не са подводни камъни, а изисквания към България“, коментира Цанова.

Тя отчете, че съществен принос за изработването на Споразумението имат и социално-икономическите партньори, местните власти неправителствените организации. То е резултат от работата на три правителства, посочи Цанова.

Както стана ясно вчера, по седемте оперативни програми България ще получи 7,6 млрд. евро, а заедно с Програмата за развитие на селските райони (ПРСРС) и програма „Рибарство“ средствата нарастват на 9,9 млрд. евро. Заедно с директните плащания в размер на 5,3 млрд. евро и други програми се получават общо 15,8 млрд. евро.

Ако средствата се усвояват интензивно, се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) към 2020 г. да нарасне с 8,7%, а номиналната средна заплата да се увеличи с 37,2%, прогнозира Цанова. Разчетите на кабинета са за ръст от 43,1% на частните инвестиции, с 32% - при публичните и 6 на сто по-висока заетост, след усвояването на средствата.

През периода май-юни всички програми са изпратени в Брюксел, с изключение на „Рибарство“, която ще бъде депозирана през септември. През втората половина на септември на консултации с ЕК се очаква оперативните програми да бъдат окончателно договорени.

„Надяваме се до началото на следващата година да бъдат определени управляващите и сертифициращи органи, за да стане възможно разплащането на средствата. Междувременно могат да стартират процедури там, където има добра подготовка – например за изграждането на метрото в София. Това е възможно с бюджетни средства, които в последствие да се възстановяват от ЕС“, каза още вицепремиерът по еврофондовете.

На въпрос дали това действително ще се случи, предвид бюджетния дефицит, тя отговори:

„Ние като служебно правителство не можем да актуализираме бюджета, но в Бюджет 2015 е възможно да бъдат заложени средства за предварителното финансиране на проектите. Има такава процедура, но следващото правителство ще реши това. Ние можем да препоръчаме проектите, които са напреднали“.

На фона на намаляващите чуждестранни инвестиции тя препоръча да се правят качествени проекти, защото към днешна дата 70 на сто от инвестициите в общините се дължат на европейските средства.

Цанова заяви, че към момента рискови са блокираните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“. Рискът от загуба на средства може да бъде намален, ако с ресурс от бюджета „тези средства се завъртят“, за да се плаща на строителните фирми и след това разходите да бъдат сертифицирани, препоръча тя.