Развитието на речните пристанища ще увеличи товарните превози по Дунав

Инфраструктурата на речните пристанища е ключов фактор за увеличаването на товарните превози по Дунав. Това коментираха пред Investor.bg участници в приключилия наскоро международен проект DaHar, който в продължение на три години изследваше пътищата за дългосрочно развитие на малките и средни градове по поречието на река Дунав с прилежащите им пристанища от международно значение. Целта на партньорите беше главно товарният транспорт по вътрешните водни пътища.

В проекта участваха девет крайдунавски градове с пристанища - Силистра и Лом, Дунайварош (Унгария), Енсхафен (Австрия), Галац и Гюргево (Румъния), Нови Сад (Сърбия), Вуковар (Хърватия) и Братислава (Словакия).

Дунав играе важна роля в товарния транспорт по водните пътища, но днес все по-малко изпълнява международните изисквания поради дългите отливни периоди, липсата на инфраструктура, недостатъчно развитата логистична мрежа и неефективната употреба на остарелите пристанищни съоръжения.

Един от проблемите пред корабоплаването по реката е, че засега не може да се осигури плавателна дълбочина от 2,5 м в продължение на 300 дни годишно, въпреки че това предписание е записано в Дунавската стратегия.

Липсата на шлюзове в българския участък в случая намалява превоза на товари, но изграждането на такива хидротехнически съоръжения е много скъпо и засега единственият вариант е публично-частното партньорство, тъй като има интерес от страна на бизнеса, коментираха експертите от проекта. Според тях ако се постигне целта от 300 плавателни дни, със сигурност ще се увеличи товаропотокът, тъй като водният транспорт засега е най-евтин и екологичен.

Участниците в проекта са разработили стратегии за развитието на инфраструктурата на дунавските пристанища, тъй като някои от тях нямат добра връзка с шосейния и жп транспорт или пък на места съоръженията са остарели – или нямат кранове, или пък разполагат със стари машини. Важно е на пристанищата да има митници и логистични фирми, допълват експертите.

В резултат на проучванията в Енсхафен предвиждат подобряване на транспортните връзки, драгиране и стартиране на линейни услуги, Братислава ще модернизира пристанището с изграждане на нови терминали и допълнителни мерки за сигурност, докато в Силистра възнамеряват да разширят капацитета за съхранение и управление на контейнерите.

Едно от важните проучвания, направено по проекта DaHar, е кои земеделски и промишлени стоки могат да се транспортират по вода.

Изработени са осем географски карти за осем различни отрасъла: производството на зърнени храни, минното дело, нефтената промишленост, стоманодобива, производството на хартия, химическата  промишленост, машинното инженерство и горското стопанство. Картите се допълват с доклади за възможностите и преимуществата на деветте пристанища, участващи в проект DaHar.

Регионите с най-голям капацитет в земеделието са Трасданубия и Войводина. В тези области се събират няколко плавателни реки (Дунав, Тиса, Сава) и е нужен значителен пристанищен капацитет (Дунайварош, Вуковар, Нови Сад).

Минното дело е най-добре развито в западните и югозападните райони на Румъния и в области в Сърбия на юг от Дунав. Близо до Енсхафен е концентрирано машинното инженерство, а химическата промишленост е водеща за австрийските, унгарските и словашките региони. Земеделието, минното дело и промишлената продукция могат да осигурят работа на пристанищата, в същото време товарният транспорт по вътрешните водни пътища би могъл да подпомогне растежа на икономиката, показват анализите.

Участниците в  DaHar са поискали през декември 2013 г. от лидерите на ЕС в Брюксел конкретни действия, за да бъде постигната целта от 300 плавателни дни, да се създаде жп връзка между пристанищата и основен трансевропейски транспортен коридор, създаването на стандартизирана регулация за цялата дължина на река Дунав и обмен в реално време на информация за RIS (Речни информационни услуги).

За речното корабоплаване ще бъде от решаващо значение най-малко 20% от товарите (до 2020 г.) да преминават по реката, тъй като водния транспорт е икономичен и благоприятен за околната среда, припомня Мате Гьори, технически ръководител на проект DaHar.

Сега участниците в проекта са решили да го продължат във формата DaHar II, който ще се фокусира върху по-нататъшното развитие на пристанищата.