Economist: Депресивен прочит (за нас) на членството на България и Румъния в ЕС

„Депресивен прочит“ - под това заглавие авторитетното английско списание Economist прави анализ на публикуваните в сряда доклади за напредъка на България и Румъния в стратегическите области правосъдие и вътрешен ред.

Комисията е втвърдила тона за България, опасявайки се от неспособност за реформа на бавната и неефективна съдебна система и борбата с корупцията и организираната престъпност, отбелязва изданието.

Припомняме, че говорителят на ЕК Марк Грей заяви категорично при представянето на доклада, че ЕК не търси персонална отговорност, посочвайки, че анализът обхваща работата на три правителства. Economist коментира, че документът отбелязва как три различни правителства не съумяха да намерят консенсус как да продължат с реформите.

Изданието не пропуска да посочи и липсата на доверие в обществото, породено от назначението на Делян Пеевски начело на ДАНС през юни 2013 година.

И така, за България „прогресът още не е достатъчен и остава крехък“, докато Румъния „е направила няколко решителни крачки... показващи истинско желание за реформа“. В докладите си от 2012 г. ЕК бе по-снизходителна към България, давайки й 18 месеца до следващия доклад, докато междувременно Румъния бе оценена още веднъж. Ситуацията сега изглежда се обърна. "България беше по-напред от Румъния, като идеята бе, че това ще е последният доклад. Сега, с този най-критичен доклад от седем години насам, ни се върнахме там, откъдето започнахме", коментира пред изданието Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в София.

След оставката на премиера Емил Бок през 2012 година управлението на Румъния беше поето от Виктор Понта, зад когото стоят 2/3 от депутатите в националния парламент. Политическото спокойствие вече си казва думата и през третото тримесечие статистиката отчете ръст на брутния вътрешен продукт от 4,1%.

При това положение Понта спокойно успява да изпълни „нужните и дългоочаквани законодателни промени“, като се подобрява и сътрудничеството между правните институции и Министерството на правосъдието. „Все още известни притеснения за независимостта на съдебната система остават“, коментира все пак Грей при представянето на доклада.

„Когато България и Румъния станаха членове на ЕС през 2007 година Европейската комисия наложи едно безпрецедентно условия, обикновено използвано за страни извън общността, които искат да се присъединят към ЕС – временен мониторинг за реформите, които извършват двете балкански държави“, отбелязва Economist.

Отчасти това беше и признание, че те още не са готови за членство в ЕС. Седем години по-късно обаче Механизмът за сътрудничество и проверка още стои, а ЕК не дава сигнали, че скоро може да бъде премахнат.