В следващия програмен период (2014-2020 г.) България ще може да преразпредели около 15 млрд. лева за селското стопанство – сума, близо двукратно по-голяма от създадената продукция в отрасъла през 2012 година, коментира в свой анализ Николай Вълканов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Той посочва, че размерът би могъл сериозно да повлияе на процесите в земеделието както през следващите седем години, така и след 2020 г., поради което е от жизненоважно значение разпределението му да стане на базата на сериозен анализ и при осъзнаване ефектите от всяко възможно решение.
Какво се случи досега?
България започна да прилага Общата селскостопанска политика (ОСП) с влизането си в ЕС през 2007 година. Начинът на подпомагане, който бе избран – схемата за единно плащане на площ (СЕПП), в голяма степен предопредели и последствията, които започнаха да се наблюдават след първите години от прилагането ѝ.
Растящите субсидии на хектар повишиха търсенето на земя и доведоха до значителното увеличаване на рентата и общите арендни плащания в земеделието (с над 250% за периода 2007-2012 година), а ръст на цената на земята е с близо 133% за същия период.
Възобнови се концентрацията в земеползването (спряла между 2003 г. и 2005 г.), като стопанствата, обработващи над 100 хектара стопанисваха над 82% от земеделската земя към 2010 година.
Според Вълканов субсидиите не изпълняват основната си роля – подкрепа на доходите на фермерите и 6,5% от бенефециентите получават 78% от средствата.
Схемата води и до неравнопоставеност между секторите в селското стопанство, концентрирайки финансовите стимули в отглеждането на зърнени и технически култури, където отиват 81% от субсидиите. Изкривяват се стимулите за производство и драстично спада делът на животновъдство, зеленчукопроизводсто и овощарство.
Брутната добавена стойност на хектар спада с над 15% за периода след влизането на страната в ЕС, а връзката между СЕПП и потреблението на основен капитал е слаба. Значително по-съществена е връзката между разплащаните средства по ПРСР и инвестициите.
Да научим уроците
С наближаването на новия програмен период, който ще започне от 2015 г. и ще продължи до 2020 г. и който дава значително по-голяма гъвкавост в прилагането на ОСП, е важно да се анализират различните възможности за моделиране на подпомагането така, че да съответства максимално на нуждите на българското селско стопанство.
Институтът за пазарна икономика формулира следните цели: - Повишаване брутната добавена стойност на единица площ; - По-балансирано развитие на стопанствата; - Подобряване качеството на стадата; - По-равномерно разпределение на подпомагането; - По-висока инвестиционна активност.
На тази база ИПИ разработи три варианта, които да послужат за основа на дебат по моделирането на ОСП за новия програмен период след 2015 година.