България остава на едно от последните места по отношение на пречистването на градските отпадни води, показа последният доклад на Европейската комисия за периода 2009 – 2010 година.
Данните показват подобрение на ситуацията в целия ЕС – средната норма на събираемост на отпадните води достига 94%. В България обаче нормата е под 30%. Под този процент е представянето и на Кипър, Естония, Латвия и Словения. В по-новите членове на ЕС има изоставане, но то се дължи на по-ниската база, от която те тръгват, отчитат от Еврокомисията.
15 държави в общността успяват да съберат 100% от замърсените води.
91% от водите в големите градове на ЕС се подлагат на щателно пречистване. За сравнение в предишния доклад се посочваше, че 77% от водите на големите градове минават щателно пречистване.
Пречистването на водите в ЕС се извършва съгласно директивата в тази област, а целта е намаляването на рисковете за здравето на хората след изхвърлянето в природата на замърсени с вредни бактерии води. В Директивата за пречистването на градските отпадни води се предвижда биологична обработка на отпадъчни води, наречена „вторично пречистване“, а във водосборните райони на особено чувствителните зони - и по-строго пречистване.
За прилагането на директивата основна роля играят кохезионните фондове и Европейския фонд за регионално развитие, отбелязва ЕК. През 2009 година за проекти в областта на пречистването на отпадни води в ЕС са отпуснати 3,5 млрд. евро, докато година по-късно сумата набъбва до 9,7 млрд. евро.
Сред големите бенефициенти е Полша, получила 3,3 млрд. евро за пречистване на водите през 2010 година. Следва Румъния (1,2 млрд. евро) и Унгария (600 млн. евро).
За целия програмен период 2007 – 2013 година за пречистване на водите са предвидени 14,3 млрд. евро.
00:57 | 10.09.22 г.