Има ли икономическа изгода в Добричкия регион да бъде изградена газова централа, която да работи със синтетично гориво, добито от въглищните пластове по метода „подземна въглищна газификация“? Международен екип е анализирал възможностите за такъв добив, каза пред Investor.bg инж. Николай Христов, който е ръководител на научно-изследователския проект на „Овергаз“ за разработване на Добруджанското находище в Североизточна България.
Изводът от проучването е, че Добруджанското находище е сред най-подходящите в Европа за развитие на подземна въглищна газификация. Проучват се залежи от въглища на над 1200 м дълбочина, при които стандартните методи за добив не са ефективни. Целта е да се добие синтетичен газ. Той може да се използва при производството на електроенергия, горива или в химическата промишленост.
Цени и перспективи
„Първо този метод е въведен в Австралия преди няколко десетилетия. Подобна инсталация е изградена и в Узбекистан. Правени са опити с аналогични находища в Полша, Белгия и Великобритания. Изследването за България показва, че е възможно да се получи доста добра цена на синтетичния газ“, посочи инж. Христов.
Целта на компанията е да построи 1000-мегаватова газова централа с три блока. Тя ще се захранва с произведения синтетичен газ и ще произвежда електричество. ТЕЦ-ът ще е в района на Добрич.
Според участниците в проекта находището в Добруджа може да бъде използвано за диверсификация на източниците на енергия в България. Калоричността на синтетичния газ е по-малка, отколкото на природния газ. Но цената му е много по-ниска – около 50-60 евро за 1000 кубика синтетичен газ. За сравнение – ДКЕВР утвърди цена от 630 лв. за 1000 кубика природен газ от 1 юли.
Има ли риск за водата в Добруджа?
Участниците в проекта твърдят, че процесът е безвреден за околната среда. Според Христов досега в страните, добивали синтетичен газ, не са наблюдавани екологични проблеми. Той уточни, че досега на терена не са правени проучвания, те са предвидени в бъдещ период. Досегашните анализи са базирани на научните изследвания от 60-те години на миналия век.
„И в нашия проект сме направили редица проучвания от гледна точка на хидрогеологията, тъй като над Добруджанското находище има мощен водоносен хоризонт, който снабдява целия регион“, припомни Христов.
Именно тук е рискът според природозащитника Борислав Сандов. „Въглищният пласт в Североизточна България неслучайно не е разработен през последните десетилетия, това е така заради водоносния хоризонт, от който Добруджа се снабдява с вода”, заяви той.
Сандов твърди, че предлаганият метод за добив на газ е „сериозна заплаха и гарантира замърсяването на водите”, тъй като при евентуален проблем ще се замърси целият водоносен хоризонт.
Инж. Христов коментира: „Нашата цел не е да реализираме проекта на всяка цена. Ако има дори минимален риск, веднага ще вземем мерки да се прекрати целият проект. Направените проучвания дават индикации, няма да има никакъв проблем“.
Той допълни, че Еврокомисията финансира изследването, тъй като целта е централата да бъде с нулеви въглеродни емисии. Въглеродният диоксид, който е влиза в състава на синтетичния газ, ще бъде нагнетяван в кухините, които се освобождават при добива.
Законовата уредба
Възможно ли е да се разработи находището, предвид мораториума, който бе наложен в началото на 2012 г. за добив на шистов газ (шистовият и синтетичният газ се добиват по различни технологии – бел. ред.)? И тук двете страни са на различни мнения.
„Сегашната нормативна уредба разрешава подземната въглищна газификация, тъй като ние не предвиждаме фракинг във въглищата. Те са си напукани естествено. Единственото, което ще нагнетяваме в тях, е пара и кислород”, каза Николай Христов.
Но според Сандов, българското законодателство не позволява на „Овергаз” да правят такъв добив. Той посочи, че газът от въглища попада според в графата „нековенционални фосилни горива“, които са станали част от забраната, приета от 41-то НС, след актуализация на мораториума през юли 2012 г.
В решението на парламента от юли се казва, че се забранява технологията на хидравлично разкъсване (фракинг) „във всякакви седиментни формации, включително въглищни пластове, с цел проучване и добив на нефт и природен газ“.
Запитан кога „Овергаз“ може да започне добив на синтетичен газ, Христов заяви: „Чак когато приключат всички проучвания и се окаже, че проектът е икономически ефективен. Рискът е очакванията за икономически ефект да не бъдат оправдани. Но това ще стане най-рано след 7 – 8 години, толкова ще продължат проучванията. Едва след това бордът на директорите ще реши дали да има такъв добив”.
07:26 | 14.09.22 г.