Директните плащания спъват развитието на селското стопанство у нас

Прилагането на плащанията за площ има един неоспорим ефект – увеличаването на обработваемата земя у нас. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), посветен на прилагането на системата за директни плащания в България. Заключението от прегледа обаче е, че тя не е благоприятна за развитието на сектора в България и ни трябва „по-неутрален механизъм“ като схемата за единно плащане, която се прилага в старите страни от ЕС.

Ето и какви са причините за това експертно мнение.

Заради раздробената собственост, нарасналото търсене доведе и увеличаването на площите, отдавани под наем. Рязко поскъпна арендата, а това привлече и интереса към пазара на земеделска земя, отчитат експертите. В периода 2006 – 2012 година цената на отдаване на земя под наем се повишава средно с 15,6%, като за натрупаното нарастване за целия период достига 175 на сто.

След 2007 година се ускорява и процесът на концентрацията на ползването на земя. По данни на ИПИ към 2010 година, стопанствата, които имат над 100 хектара площ, обработват над 82% от земеделската земя у нас. Подобна тенденция има и в Европа, показаха от своя страна разчетите на европейските институции. От ИПИ обаче отбелязват и друга тенденция – средният размер на големите стопанства вече е 671,7 хектара, докато в ЕС е 264 хектара.

От друга страна обаче от института отбелязват, че въпреки увеличението на обработваемите площи намалява брутната добавена стойност, създадена в сектора „Селско стопанство“. Свива се и делът на сектора в икономиката – от 9,6% през 2000 година до 5,1% през миналата година.

Обяснението, което дават експертите е опростяването на производството – кампанийно се използват големи площи за зърнодобив, а в същото време имаме оттегляне от отрасли като животновъдство и зеленчукопроизводство. Ако няма промяна в системата, тези проблеми ще се задълбочат, предупреждават от ИПИ.

Експертите предлагат спешно преосмисляне на държавната политика в областта на селското стопанство, както и на българската позиция по промените в Общата селскостопанска политика.

Предложението е плащанията да бъдат обвързани със специфичните разходи и с добавената стойност, която създават отделните отрасли. България би следвало да работи за уеднаквяване на директните плащания между отделните държави членки на ЕС, без значение дали на по-високо или на по-ниско от получаваното днес от българските фермери ниво, се казва още в анализа.