Средствата от фондовете, които ЕС отпуска за закриването на ядрени централи в три държави от общността, се харчат неефективно, има преразход и липса на координация. Средствата отиват за проекти, несвързани с енергетиката, предупредиха в резолюция на комисията по бюджет към Европейския парламент.
Сред визираните фондове е и българският за закриване на блокове в АЕЦ „Козлодуй“. Освен него, средства за закриване на ядрени мощности получиха още Литва и Словакия.
Европейската помощ, вписана в сегашната бюджетна рамка, е на обща стойност 2,85 млрд. евро. От тях най-голяма е сумата, отпусната на Литва за АЕЦ „Игналина“ - 1,36 млрд. евро. За закриване на блокове в АЕЦ „Козлодуй“ България получи 868 млн. евро. До края на 2010 година ЕК е превела общо 1,8 млрд. евро по тези фондове, или 63,5% от дължимите суми.
Сред коментарите на европейските депутати, които участват в комисията, са, че вече 10 години след като трите държави са получили средства за закриване на централи, нито една от тях не е необратимо спряна.
В своята резолюция евродепутатите поискаха България, Литва и Словакия да представят подробни планове за извеждане от експлоатация и детайлни бюджети на мерките, от които да стане ясно как точно ще бъде финансирано закриването на ядрените мощности.
"Безопасното закриване на ядрените мощности е отговорност на държавите", коментира още докладчикът по темата в комисията - румънският евродепутат Мариан-Жан Маринеску.
В същото време доклад на Европейската сметна палата показа, че разликата между средствата, отпуснати от ЕС за закриването на ядрени мощности в България, Литва и Словакия е 2,5 млрд. евро. „Дори и ЕС да отпусне още над 500 млн. евро до 2020 година, пак остава „дупка“ от 2 млрд. евро“, е позицията на одиторите.
Евродепутатите припомнят още, че до 2025 година трябва да бъдат закрити 143 ядрени блока, действащи на територията на 14 държави от ЕС. Призивите са да се обмисли добре как да бъдат финансирани тези дейности.
05:26 | 14.09.22 г.