Кадровата криза в машиностроенето се изостря, но вместо да задържат и малкото останали технически кадри, мениджърите от бранша са принудени да съкращават добри специалисти, притиснати от поредната криза и спада в производството.
За това алармира председателят на браншовата камара по машиностроене Илия Келешев, представяйки състоянието на предприятията от отрасъла и отражението на кризата върху сектора.
Ако след кризата от 2008 г. българските машиносторители успяха сравнително бързо да се съвземат и три поредни години до 2011 г. включително отбелязваха между 15% и 40% ръст в износа на машини и елементи, то данните за тази година са обезпокоителни.
Немалко заводи са свили продажбите си в резултат от намалените поръчки за Италия и други европейски държави, където българската продукция намираше добри пазари, обясни Илия Келешев. Заради свитото търсене компаниите са се върнали на нивата на средномесечните обеми в износа през 2008 г.
Намаление се отчита и в продажбите на машиностроителна продукция на вътрешния пазар. Въпреки че през второто тримесечие на тази година статистиката регистрира ръст в продажбите общо за сектора, то само през юни т. г. отчетеното за отделните подсектори ниво продължава да е с 5 до 20% по-ниско от това през 2008 г.
Подобно на останалите сектори от икономиката и машиностроенето беше засегнато сериозно от поскъпването на горивата и тока, в резултат на което компаниите трябваше за пореден път да ограничават разходите си.
Въпреки че след кризисните 2009 г. и 2010 г. браншът съкрати 25 хиляди души, тенденцията за намаление на персонала продължи и през 2011 г. Към април тази година заводите са свили работните си екипи с още 5 хиляди работници и служители, което представлява 4,8% спад спрямо април 2011 г.
В този брой влизат не само съкратените специалисти, но и преминалите на трудовата борса служители, освободени след фалирали на предприятията. Сред прекратилите дейността си през миналата година е и заводът за металорежещи машини в Троян „Машстрой“, който доскоро се причисляваше към големите предприятия в страната, посочи Илия Келешев.
Застаряването на заетите в бранша и липсата на интерес на младите хора към техническите професии са другите проблеми, които все още не са намерили разрешение.
„Голяма част от гимназиите по механотехника се водят само като име технически училища. Затова и при търсенето на кадри мениджърите срещат сериозни трудности“, посочи браншовикът.
За да решат проблема, немалко компании започват да инвестират в обучителни центрове, което обаче натоварва бизнеса с допълнителни разходи.
Програмите за заетост, финансирани по европейските фондове и от бюджета, до известна степен подпомагат мениджърите, но за бранша е важно да бъде започната реформата в образователната система, която да обвърже потребностите от кадри с учебните програми на университетите и техническите училища.
Затова и при редовните си срещи с държавната администрация бизнесът нееднократно е настоявал за промяна в образователната система, която да е обвързана с кадровите потребности на бизнеса.