Учени от Института за икономически изследвания към БАН предлагат да се извърши прегрупиране на общините, които след 2014 г. ще бъдат подпомагани от Европейския земеделски фонд, така че средствата за инфраструктура и развитие на селата да обхванат по-малките населени места.
Идеята беше представена при днешната дискусия за регионалното развитие и приоритетите на страната до 2020 г., целящи да се направи ново административно деление, което да улесни администрацията при усвояването на средствата от европейските фондове през следващия програмен период.
Идеята на учените е от списъка да отпаднат градовете със силно развита промишленост и туризъм, които разработват интегрирани планове за градско възстановяне и развитие, и попадащите в т.нар. агломерационни ареали.
Така вместо досегашните 231 селски общини се предлага по програмата за развитие на селските райони да бъдат субсидирани 188, съобщиха от пресслужбата на института..
Ако предложението се приеме, това означава от програмата за селските райони да излязат общини като Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево, Гълъбово, Гоце Делчев, Велинград, Петрич, Панагюрище, Карлово, Лом, Несебър, Приморско, Созопол, Бяла, Божурище, Поморие, Девня, Аксаково, Елин Пелин, Белослав, Костинброд, Суворово, Аврен, Марица, Ботевград, Долна баня, Кричим и Перущица.
Анализът на икономистите сочи, че няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти. От 2007 г. досега най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, обясни доц. Стефан Иванов от института към БАН.
Според него това показва, че не големината, а административният капацитет и активността на хората са решаващи за степента на усвояване на европейската помощ.
В отминаващия програмен период са констатирани трудности или закъснения само в 6% от общинските проекти. Като цяло те са свързани с ограничения финансов ресурс или с липсата на качествени консултанти.
Най-голям процент като ниво на усвояемост спрямо договореното е постигнат при оперативна програма „Околна среда“ – 42,2%. Причината е, че там мащабът на инвестициите е голям, сочи докладът. На следващо място по размер на договорено финансиране са програмите, насочени пряко към инфраструктурните проекти, субсидирани по програмите за регионално развитие и за селските райони.