Големите компании от почти всички отрасли на икономиката могат до 15 февруари да кандидатстват с екологични и енергийни проекти по мярката „зелена индустрия“ на оперативна програма „Конкурентоспособност на българската икономика“, съобщи пред представители от хранителната индустрия експертът от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма Мустафа Чаушев.
Подобренията в пречистващи съоръжения и въвеждането на алтернативни енергийни източници, които целят опазването на околната среда, изискват солидни инвестиции, затова и мярката е насочена към големите фирми с персонал над 250 души и годишен оборот, надхвърлящ левовата равностойност на 50 млн. евро, поясниха от министерството.
Субсидиите за един проект варират от един до четири милиона лева и съставляват само половината от цялата стойност на проекта. Останалото финансиране се осигурява от кандидатите.
Проектите могат да включват всякакви системи за вторично оползотворяване на отпадъците от производството, монтиране на ко-генерационни или слънчеви системи за отопление и др.
Приемът на документи започна преди седмица и е важно бизнесът да получи подробна информация за условията за кандидатстване, поясни Чаушев.
От хранителната индустрия само производителите на хлебни и сладкарски изделия и сухари могат да кандидатстват по програмата „Конкурентоспособност“, тъй като останалите браншове се подпомагат по програмата за развитие на селските райони, припомниха от икономическото министерство.
„Все още нямам информация за заявен интерес от колеги от хлебния бранш, но вероятно това се дължи на факта, че приемът е отворен скоро и те не са запознати с възможностите за подпомагане“, обясни за Investor.bg председателят на браншовия съюз на индустралните хлебопроизводители Николай Тапаров.
Представители от бранша обаче са песимистично настроени за усвояването на средствата по тази мярка, тъй като съфинансирането за подобни проекти е голямо, а в условията на криза малко компании от хлебния бранш биха могли да заделят средства за подобни проекти.
Общият бюджет, предвиден по тази мярка, надхвърля 78 млн. лв., от които над 11,7 млн. лв. е националното съфинансиране.
07:46 | 14.09.22 г.