fallback

България трябва да се готви за двойно повече евросубсидии до 2020 г.

Само за агроплащания фермерите ще получават годишно по 800 млн. евро при 900 млн. лв. през 2010 г.

14:46 | 15.11.11 г.

До миналата година животновъдството почти не получаваше подкрепа от европейските и национални фондове

Снимка:БТА

През следващия програмен период, от 2014 г. до 2020 г., България трябва коренно да промени приоритетите си и начина на разпределение на средствата от европейските фондове, защото тогава страната ще разполага с двойно по-голям ресурс от отпуснатия през първия период, който приключва в края на 2013 г.

Това е общото послание на представителите на близо 20 екологични организации, обединени в Коалиция за устойчиво управление на европейските фондове, по повод предстоящата подготовка на страната за следващия програмен период от 2014 г. до 2020 г. и свъраната с нея реформа в общата селскостопанска и кохезионната политика на Европейския съюз.

Ако за първия програмен период страната получи близо 20 милиарда лева европейско и национално финансиране, от които 75% бяха предоставени от европейските фондове, то след 2014 г. този ресурс ще се удвои и е важно този път да бъде усвоен ефективно, обясни Юлия Григорова от неправителствената ексологична организация WWF.

Тази подготовка е сериозно предизвикателство за администрацията, която през първия програмен период допусна сериозни пропуски, което се отрази и на слабото използване на европейската помощ до момента, поясни екологът Петко Ковачев.

„Дори министърът по усвояването на еврофондовете Томислав Дончев признава, че при сегашните темпове страната би могла да усвои около 80% от средствата“, припомни Ковачев.

Затова и представителите на коалицията призовават отговорните институции в следващите две години да работят плътно с неправителствените организации, така че хората да имат готовност за използването на бюджетните средства, предоставяни от данъците на европейските граждани, допълни Юлия Григорова от WWF.

Общият бюджет на Европейския съюз до 2020 г. е около 800 млрд.евро, или приблизително колкото през сегашния програмен период. От него 418,4 млрд. евро се предлага да се влеят в агросектора, където традиционно отива значителна част от подкрепата.

Новото е, че близо 30% от този бюджет ще се разпредели за агроекологични и други дейности, свързани с опазването на околната среда и неутрализирането на вредните климатични промени. Като се знае, че България изостава сериозно с усвояването на средствата за агроекология, където в земеделието е използван едва 4% от ресурса, през следващите две години ще се наложи сериозно обучение в тази област, поясни и Йордан Великов, експерт на коалицията за управление на средствата от еврофондовете.

Ако през миналата година по линия на директните плащания на площ българските производители са получили около 900 млн. лв., то през 2016 г., когато ще изравнят субсидиите си с тези на фермерите от старите държави-членки на ЕС, те ще разчитат на 556 млн. евро, а през 2020 г. ще надхвърлят 800 млн. евро. От тях 30% се изисква да бъдат за екология, биоземеделие и други опазващи природата дейности, обясни още Йордан Великов.

Сравнителен анализ за разпределението на евросредствата сочи, че досега основната част от земеделските субсидии са насочени основно към стопанства от растениевъдството, докато животновъдните стопанства и производителите на зеленчуци и тютюн почти не разчитат на европодпомагане.

Затова от коалицията предлагат при разработването на основните финансови рамки на бъдещите оперативни програми да се привлекат анализи, направени от независими експерти, които да насочват бъдещия ресурс към изоставащите области от икономиката.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:09 | 11.09.22 г.
fallback