Радикални реформи, насочени към опазване на рибните ресурси и насърчаване на екологичния подход при улова и възстановяването на изчезващите морски видове, са заложени в новия пакет от мерки, които Европейската комисия (ЕК) предвижда в следващия период за развитие на рибарството до 2020 г.
Това обяви представителят на Главна дирекция „Морско дело и рибарство“ в Европейската комисия Стефанос Самарас при днешното представяне на основните елементи от бъдещата реформа, организирано за представители на българския бизнес и администрацията.
След критичен анализ за развитието на сектора до 2009 г. експертите от Европейската комисия са установили, че досегашните регулации са неефективни, а администрацията се е отдалечила твърде много от проблемите на бизнеса.
За отминалия програмен период рибната индустрия продължава да отчита спад, като в същото време липсва ефективност на мерките за опазване на рибните ресурси, посочи Самарас.
Проучване сред ефективните европейски флотилии е показало близо 10-процентен спад в икономическите им резултати в периода от 2003 г. до 2009 г., докато при по-слабо развитите търговски флотилии този спад е между 35 и 38%.
Прилаганите през последните седем години насърчения към европейските компании по никакъв начин не са довели до увеличен улов в прилежащата европейска акватория, а в същото време като потребители на риба държавите от ЕС продължават да внасят близо две трети от необходимите им количества рибни продукти, се посочва в анализа.
Затова в новото законодателство, част от което ще се прилага след 2013 г., а друга част - след 2014 г., Еврокомисията залага на политики, свързани с екологията и ефективното използване на рибните ресурси, посочи още Самарас. Заложеният ресурс в новия Европейски фонд по рибарство и морско дело след 2014 г. ще бъде в размер на 6,7 млрд. евро.
Според новото законодателство всички риболовци ще бъдат задължени да извършват т.нар. пределен устойчив улов, който едновременно да бъде икономически изгоден и да щади морските видове. За целта се прекратява досегашната практика при свръхулов да се изхвърля рибата, която е над квотата за съответната държава. „Крайно време беше да се спре това разхищение на риба, особено на фона на ширещия се глад в някои региони по света“, коментира Самарас.
Поради сложността при администрирането на тази регулация, реално тя ще влезе в сила от 2014 г., като контролът върху нея ще може да се прилага от 2015 г., поясни евроекспертът. През този период се очаква държавите-членки да изградят и съответните хладилни бази, в които ще се съхранява свръхуловът.
Промени се предвиждат и на пазара на рибни продукти в ЕС. За да се обвърже производството с потреблението на риба, цената за потребителите ще зависи от количеството улов. „Колкото по-голям е уловът от определен морски вид, толкова по-скъпо ще се продава, като по този начин ще се компенсира повишеното потребление на рибен ресурс“, допълни Стефанос Самарас.
С новата си политика през следващия програмен период Еврокомисията си поставя и нелеката цел да привлича младите хора, чийто интерес към рибарския бизнес през последните десетилетия рязко намалява.
Значителна част от европейските субсидии до 2010 г. ще се насочат и за подпомагане на дребните риболовци, като тази регулация е от важно значение за България, където преобладаващата част в морския риболов се пада на малките лодки, коментираха хора от бранша.
От съществено значение за българския сектор ще бъдат и новите стимули, които ще се насочат за развитието на бизнеса с аквакултури, чийто статут досега не беше изравнен с улова на риба.
Предвижда се също и териториално планиране на аквакултурни общности в морски държави с развит бизнес. Пилотен проект на подобна общност в момента се учредява в Йонийско море, като освен Италия и Гърция към тази общност може да бъдат привлечени и някои адриатически държави като Словения, Хърватия и Албания, посочи още Самарас.
02:01 | 13.09.22 г.