В Държавен фонд „Земеделие“ още не са приключили окончателно с изостаналите от минали години проекти, показа проучване на Investor.bg.
През май 2011 г. шефът на фонда Румен Порожанов отчете, че от 2000 изостанали проекта, депозирани през 2009 и 2010 г., броят им междувременно е намалял на 1600. Във фонда си бяха поставили като краен срок в края на септември да наваксат с изоставането.
Сега по информация от фонда все още не са обработени 100 проекта от 2010 г., а от приема през 2009 г. всички са готови. По одобрените предложения ще бъдат сключени договори.
Някои от необработените заявки от 2010 г. били на църковните настоятелства и читалищата, тъй като има възникнали казуси, свързани със собствеността, които тепърва ще се изясняват.
Изостаналите предложения били по мерките 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия", 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" и 322 "Обновяване и развитие на населените места".
По мерките 321 и 322 приключването на проектите зависело от изясняването на възникналите казуси и представянето на допълнителни документи от самите кандидати.
По мярка 312 се работи в рамките на ограничен бюджет и се извършва т. нар. ранкиране (класиране по точки). При освобождаването на бюджет се разглеждат нови проекти с цел по-пълно усвояване на финансовия ресурс по програмата. Едновременно наваксваме закъснението, но осигуряваме и максимална степен на договаряне на средствата, заявиха експертите.
Фондът в момента обработва и проекти от 2011 г. Експертите твърдят, че подадените тази година заявления ще бъдат обработени в срок.
Фермери се отказват от спечелените проекти
Заради затруднения достъп до финансиране около 2% от фермерите се отказват от вече спечелени проекти.
Проблемът засяга както малки ферми, така и големи компании от агросектора, заяви Красимир Киряков, председател на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти. „Свитото потребление влияе на всички земеделци“, допълни той. Според условията на отпускане на безвъзмездна помощ, проектите се осъществяват с авансово плащане, а пълната субсидия се получава едва накрая.
До момента авансът беше до 20 на сто от одобрената субсидия, но изменение на европейски регламент увеличи възможните авансови плащания по частните мерки до 50%.
От ДФЗ припомнят, са сключили договор с 14 банки за рефинансиране на проектите. Те ще кредитират проекти на частните бенефициенти, на църквите и читалищата, като лихвеният процент няма да надхвърля 7%.
Ограничението за рефинансиране от страна на фонда е до 500 хил. лв. на проект, но съществува възможност банката да покрие останалата част, до пълната стойност на проекта, със собствени средства.
„Важното е оттук нататък всички заявления да най-много за пет месеца, а там, където има неусвоен ресурс, предложения да се приемат през цялата година“, допълва Киряков.