ЕК разреши ЕИБ, СБ и ЕБВР да ни помагат за усвояването на еврофондовете

Европейската комисия е разрешила на България да ползва техническа помощ от експерти от международните финансови институции (Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или Европейската инвестиционна банка) за усвояването на европейските средства. Това каза министърът по управлението на еврофондовете Томислав Дончев на среща с журналисти.

Министър Дончев е получил преди няколко дни писмо от генералния директор на Главна дирекция „Регионална политика“ в ЕК Дирк Анер и генералния директор на Главна дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ Джонатан Фол. Дончев отбеляза, че разрешението от Брюксел е било необходимо, тъй като правителството ще плаща на експертите за оказаната техническа помощ с европейски средства.

Предстои разработването на национален механизъм за регулирането на процеса по осигуряването на техническа помощ от международните финансови институции, както и изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в тази връзка. Решение за механизма се очаква да бъде взето от Министерския съвет в края на септември, посочи Томислав Дончев.

Той обясни, че в последните месеци е направена оценка къде би имало нужда от подобна експертна техническа помощ. Оказало се е, че тя би била необходима при 45 – 46 проекта, 9 от които – в пътния сектор, 30 – от водния, и 7 – от железопътния. Реално обаче помощта на експертите от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или Европейската инвестиционна банка би могла да се ползва в десетина – дванайсет проекта, тъй като останалите ползват техническа помощ по JASPERS, обясни Дончев.

Министърът допълни, че според предварителни изчисления на екипа му България би трябвало да получи около 16,5 млрд. лева през следващия програмен период (2014 - 2020 г). Детайлите по обема на средствата и правилата за тяхното използване ще започнат да се обсъждат през следващите месеци, допълни Дончев.

Той каза още, че от няколко седмици се прилага нов инструмент за оценка на въздействието от усвояването на европейските фондове. Той е специално разработен за нуждите на България, още повече, че няма подобен единен европейски инструмент. Разработването му е струвало около 200 хил. лева.

Изчисления на екипа на Томислав Дончев сочат, че ако се използва пълният обем европейски пари, до 2015 г. растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България би достигнал 10 процента.

Институционалната реформа

До 6 месеца трябва да бъдат разписани текстовете на нов закон, който да регламентира принципите и структурите за управление на европейските фондове и да бъдат представени на депутатите, каза още Томислав Дончев. По думите му, един такъв закон ще гарантира предвидимост на всички процеси по управлението на евросредствата, както и ще осигури „имунитет срещу спонтанни хрумвания на политици и чиновници“.

Според проучвания, една трета от държавите членки на Европейския съюз имат такова законодателство, като голяма част от тях са от новите попълнения в Общността.

Направени са и анализи на административните модели на управление на европейските пари в други европейски държави. На тази база ще се реформира българският модел, като ще се стигне до централизация на национално ниво, коментира Дончев, като допълни, че такъв модел на управление на европейските средства имат още Полша, Унгария, балтийските републики и други страни от ЕС.

В момента европейските пари се управляват от 7 управляващи органа в различните министерства. Всички те отговарят на някаква секторна оперативна програма, обясни министърът на еврофондовете. Някои оперативни програми имат междинни звена на отраслов принцип. Отделно системата разполага с централно координационно звено, одитен орган и други.

За реализирането на един проект обикновено са въвлечени минимум 3 институции, което затруднява координацията, посочи министър Дончев. Освен това, системата не отчита специфичните регионални нужди.

Идеята е през новия програмен период (2014 – 2020 г.) един управителен орган да отговаря за всички средства, което ще спомогне за по-добра координация и обработка на проектите, допълни той. Работата по обработката е еднотипна и не е нужно да се върши на няколко места, каза още министърът.

Още се мисли какъв да бъде статутът на този единен управляващ орган, поясни Томислав Дончев. Той може да бъде структура към Министерски съвет, отделно министерство или агенция, но България клони към агенция, пряко подчинена на министър-председателя, каза министърът по управлението на европейските пари.

Шест междинни звена, организирани на териториален принцип, ще оказват помощ на бенефициентите, ще приемат и обработват техните проекти и ще ги контролират. Междинните звена съвпаднат с шестте района на планиране, като предстои уточняването на техните центрове.

Томислав Дончев посочи, че за осигуряването на административния капацитет на новата институционална структура няма да е необходимо наемането на още хора. В момента администрацията разполага с 1 900 души. Експерти от централния орган ще бъдат изпратени на работа във всеки от шестте региона в страната.

Дончев каза още, че се мисли за нова система, която да отчита индивидуалните грешки и качеството на работа на отделните звена и хора в администрацията по управлението на европейските фондове. Целта е да се въведе диференцирано заплащане според индивидуалния принос на звената и на отделните служители.

Новата институционална структура за управлението на европейските средства трябва да бъде готова до края на 2013 г., за да заработи от 2014 г., каза министърът по управлението на парите от ЕС. Той допълни, че е имало колебания дали новият централизиран модел да не бъде въведен още този програмен период, но това е означавало работата с еврофондовете да се блокира за няколко месеца.