Икономическият съвет обсъжда европолитиката в агросектора след 2013 г.

„Дискусия за улесняване на достъпа на малките фермери до европейски средства се води в Европейския съюз (ЕС). Инициативата е на еврокомисаря Дачиан Чолош и е подкрепена от държавите-членки, които имат проблеми с разпокъсаните дребни стопанства“. Това съобщи Снежана Благоева, шеф на Дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните след днешното заседание на Икономическия и социален съвет (ИСС), посветено на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2013 г.

Все още не е ясно по какви критерии ще се определя кои стопанства попадат в категорията „малки“. В повечето стари членки на Общността не съществува проблем с дребното земеделие, затова и евентуалната бъдеща подкрепа вероятно ще се прилага доброволно от държавите-членки, поясни още Благоева.

  Председателят на икономическия съвет проф. Лалко Дулевски заяви, че е важно да се води диалог с всички заинтересовани европейски и български институции, така че да се преодолее несправедливото разпределение на средства по ОСП.

ИСС ще настоява в позицията на България за ОСП след 2013 г. да бъде заложено, изравняването на субсидиите за българските фермери с тези в останалите държави-членки на ЕС да стане от 2014 г., а не от 2016 г., какъвто е българският ангажимент.

Проф. Дулевски отбеляза и различията при плащанията на хектар. 15-те стари държави от ЕС разпределят средно между 300 и 400 евро за хектар обработваема площ. За Гърция и Малта например директните плащания за хектар достигат 800 евро, докато в новите страни-членки  средствата са около 200 евро на ха. За България през 2009 г. плащанията са били само 82 евро/ха.

Позицията на съвета е да се преговаря и за изравняване на ресурсите за двата стълба на ОСП – плащанията на площ и субсидиите за развитие на селските райони. От ИСС се обявяват и за запазване на бюджета на ОСП в периода 2014 - 2020 г.

Делът на разходите за ОСП от общия бюджет на ЕС е намалял от 75% през 1985 г. до малко над 39% през 2013 г., посочи проф. Дулевски. За периода 2014 – 2020 г. са предвидени 38,2%, съобщи Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Изчисленията на ИСС сочат още, че след приемането на 12-те нови държави-членки в ЕС подкрепата за всеки стопанин поотделно силно е намаляла. Средният селскостопански доход в 27-те държави от Общността е с 50% по-нисък от средния доход в другите икономически отрасли.

Същевременно производствените разходи за торове, елекроенергия и горива достигат най-високите си равнища за последните 15 години.

Според Дулевски допълнителна несправедливост при разпределението на средствата по ОСП внасят референтните периоди, на базата на които се изчисляват средствата за всяка държава-членка.

Парите за България за първия програмен период от 2007 до 2013 г. са изчислявани на базата на референтния период през 2000 – 2003 г., когато българското селско стопанство беше силно свито, поясни Дулевски. Затова от съвета ще настояват за премахването на референтните периоди, защото това предизвиква неравнопоставеност.

Според ИСС влошената демографска обстановка също е сред основните предизвикателства пред селскостопанската политика на ЕС до 2020 г. Последните данни на Евростат сочат, че само 7% от земеделските стопани в Европа са под 35-годишна възраст. До 2020 г. се очаква четири и половина милиона фермери над 65 години да прекратят дейността си.

Снежана Благоева коментира, че скоро ще излязат окончателните резултати от преброяването и на земеделските стопанства в България, които също ще покажат сериозен демографски срив.