Т. Василева: Публичният сектор с най-голяма нужда от кризисен ПР догодина

Татяна Василева е завършила Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист в национални медии. От 1997 до 2001 г. е директор на Дирекция „Връзки с обществеността” на Министерството на земеделието и горите. В края на 2006 г. създава „Мега Комюникейшън” - първата PR агенция в Пловдив. Преподава „Връзки с обществеността” и „Лобизъм” в Европейския колеж по икономика и управление, ръководи и магистърската програма по „Бизнескомуникации и връзки с обществеността” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Владее английски и гръцки език.

- Можете ли да дадете оценка за обема на пазара на ПР и маркетингови услуги в Пловдив?

Пазарът изглежда необятен, защото тепърва се развива. Но това е на пръв поглед – все още местните компании не са осъзнали ползата от ефективна комуникация с публиките на клиента и създаване на траен имидж на марката. Разчита се основно на реклама и то на традиционните й инструменти – дипляни, фирмени каталози, билбордове или най-обикновени телевизионни обяви.

Въпреки това забелязвам, че бизнесът за тези три години се преориентира и търси нови форми за генериране на доверие и увеличаване на продажбите.

Що се отнася до маркетинга, да, той е по-развит от „Връзките с обществеността” в Пловдив, но и тук има „зеещи празноти” и пазарни ниши. Особено в сферите на здравеопазването и висшето образование, към които сме се насочили ние. Да не говорим за прилагането на маркетингови стратегии в интернет или известните техники за създаване на забавни, полезни съобщения и новини, които се препредават от „уста на уста”.

- Очаквате ли местният пазар да расте догодина или прогнозирате спад?

Пазарът на PR услуги определено ще расте, защото такава е и глобалната тенденция. Ние не сме изолирани от света, а финансовата криза вече се отразява на рекламната индустрия у нас. Ще има съкращаване на бюджети и търсене на алтернативни форми – директен маркетинг, събитиен мениджмънт, Web базирани решения и др. Досега беше лесно – специализираните агенции разпределяха рекламните бюджети в медиите на калпак, а големите рекламодатели получаваха безплатен имидж.

Сега компаниите, включително и българските, ще искат да знаят за какво си харчат парите и как с по-малко разходи да постигат същия ефект на запомняне. И ще бъдат прави, защото първите „сеньори”, които започнаха да предлагат подобни услуги, се хвърлиха през глава да печелят от реклама и загубиха рефлекса си за правене на новини.

- Откривате офис и в София. Не е ли вече твърде голяма конкуренцията на този пазар в столицата?

Напротив, конкуренцията ме амбицира. Преди три години, когато напуснах активната журналистика, взехме стратегическото решение първия офис на агенцията да бъде в Пловдив. Важното е да си пръв на пазара, макар и локален. Сега се връщам в София с богато портфолио от събития и стабилни клиенти зад гърба си.

- Сред сферите, в които е насочена работата ви като фирма за ПР и рекламни услуги, са и недвижимите имоти. Кое ще е най-важното при комуникациите с клиенти и крайни потребители в този сектор през 2009?

За всички сфери, не само за бизнеса с недвижимите имоти, е важно да си креативен, да умееш да създаваш събития, които се помнят, и да бъдеш коректен с крайния потребител. Вътрешната миграция в България е динамична и хората непрекъснато търсят да наемат или купят имот на новото място. В този смисъл за тях е важно да знаят какви са цените, основните тенденции на пазара и печелившите сделки. Забелязвам, че повечето PR агенции в този сектор се опитват да спечелят вниманието на медиите с обещания за големи печалби и мащабни проекти, докато за нас е важен по-скоро крайният потребител.

- Друга ваша сфера на дейност са оперативните програми на ЕС – какво куца в комуникациите по темата?

Няма комуникация и това е проблемът. Диалогът на администрацията ни с Брюксел е нарушен на всички нива, а информацията по Оперативните програми не достига до крайния бенефициент. Да, вярно, има я в интернет, но колко процента от населението в изостаналите селски райони, например, има компютри?

Сега най-голямата тайна в държавната администрация са точно детайлите в условията за кандидатстване и допустимите инвестиции по отделните мерки. Семинарите, които някои псевдоспециалисти спечелиха като обществени поръчки за комуникация на Оперативните програми, се провеждат формално. Чиновниците изнасят беседи на който дойде, министерствата не водят проактивна политика, за образователни кампании – да не говорим.

Опасявам се обаче, че с размятането на ПР-фишеци в публичното пространство за борба с корупцията, ще откажем и малкото готови предприемачи да кандидатстват по европейските програми. Защото когато човек има почтени намерения и прави прозрачен бизнес, не иска да го нарочват предварително за престъпник и крадец.

- Кои са секторите, които според вас ще имат най-голяма нужда от кризисен ПР догодина?

Основно публичният сектор – местната власт и акредитираните звена по управление на Оперативните програми. Държавната администрация е загубила доверието както в Брюксел, така и сред крайните бенефициенти. В частния бизнес кризата ще засегне компаниите за бързооборотни стоки, строителството и агенциите за недвижимите имоти. Но дали специализираните агенции ще им предлагат кризисен ПР, или най-после ще видим креативни Guerilla кампании (нестандартни маркетингови решения, изискващи минимален ресурс, бел. ред.) и други нетрадиционни маркетингови похвати на българския пазар е въпрос на въображение на самия бранш.