Анелия Чакърова е управител на D-Link България. Отговаря за продажбите на производителя на мрежови, безжични, широколентови и цифрови продукти и устройства за пренос на глас и данни, освен у нас, и в Македония и Сърбия. Компанията майка D-Link е създадена през 1986 г. и днес има 105 офиса в над 100 страни. С Анелия Чакърова разговаряме за интернет достъпа в България и новите технологии.
- Какво е разпространението на високоскоростния интернет в България в момента? Каква очаквате да е ситуацията в края на 2010 г.?
Европейската комисия представи в Брюксел доклад, според който използването на широколентов интернет се е увеличило три пъти през периода 2003-2007 г. и е обхванало 36% от всички, свързани към мрежата домакинства в Европейския съюз. За съжаление, по този показател България е на последно място в цяла Европа. Оптимистично е, че все пак бележим ръст от 35% в сравнение с показателите от 2007 г.
Според НСИ обаче към 2007 г. 19% от домакинствата у нас имат достъп до интернет, а от тях повече от 80% разчитат на широколентовата връзка, което е с 20% повече в сравнение с 2006 г. Според същите данни е налице сериозен спад в използването на dial-up достъпа до интернет (21,5%); за сметка на това значително е нараснал делът на използващите широколентовата връзка DSL.
Макар да има малко разминаване в данните на различните източници, важно е, че и ЕК, и НСИ отчитат ръст в разпространението на високоскоростен интернет в България и като цяло прогнозата за следващите две години може да бъде определена като оптимистична. Според нас тази специфична ниша от ИТ пазара ще регистрира бърз темп на растеж.
- Изоставаме ли от средното ниво в ЕС и по качество на услугата?
През последните две години се запази тенденцията за уедряване на LAN интернет доставчиците в България чрез изкупуване на малки квартални оператори. Последващите сериозни инвестиции в окабеляване и усъвършенстване на мрежите неминуемо водят до подобряване на качеството на услугата.
Целенасочената политика за намаляване на таксите за сметка на дългосрочни договорености и фактът, че реално има изградена телекомуникационна мрежа и съответно достъп до всяко домакинство, също изиграха своята роля за навлизането на интернет в живота на българина.
Алтернативните доставчици също имат своя немалък принос в процеса по подобряване на качеството на услугата. Например WiMax вече е нещо познато за българския клиент. За мащабите на страна като България силната конкуренция между различните видове доставчици на интернет услуги е здравословна за бюджета и желанията на българския потребител.
- Кой е най-популярният начин за интернет достъп в България към момента? Какъв приблизително е неговият дял? А на останалите видове достъп?
Данните за България варират в зависимост от източника, който ги предоставя, т.е. дали това е НСИ, националният телеком, неговите конкуренти и т.н. Има известно разминаване между официалните данни за броя на клиентите на широколентови услуги и реалните потребители. Сигурно е обаче, че в България цената на ADSL услугата е най-ниска в Европа, но пък тя е логичен резултат от ценовата политика и силната конкуренция на българските LAN оператори.
Кварталният доставчик на интернет е алтернативен отговор как да получим качествен интернет, без домашен стационарен пост, на добра цена и без двугодишен договор. България е една от малкото страни, в които грубото съотношение би изглеждало приблизително така - Cable/LAN - 63%, ADSL - 35%, WiMax - 1%, друг и- 1%.
- Кои според вас са следващите модерни интернет приложения, които ще започнат да се употребяват по-широко в България?
По отношение на технологиите, нови услуги като Digital TV (цифрова телевизия), IPTV (IP телевизия), HDTV водят до по-високи скорости на широколентов достъп. Следващите поколения мрежи, които ще заместят сегашните 3G мрежи, ще направят тези услуги мобилни.
По отношение на крайноклиентските безжични устройства желанието отново е за по-високи скорости и по-голямо покритие. Бъдещето тук е новият проектостандарт за безжични комуникации 802.11n. На пазара за 11n устройства вече се предлагат маршрутизатори, настолни адаптери, карти за лаптопи, устройства за достъп (APs), медиа плеъри. Появиха се и новите поколения мобилни компютри с вградена поддръжка за новия стандарт. Като цяло идеята е: по-бързи комуникации и трансфер на данни от, през и към интернет, високо ниво на сигурност и производителност, както и надеждни и бързи домашни мрежи. Всичко това заедно води до ефективното използване на приложения от следващо поколение, включително и интернет базирани.
- Какъв очаквате да е обемът на пазара на безжични устройства за интернет достъп у нас за тази година? Нараснал ли е той спрямо 2007 и какво очаквате от 2009 г.?
Трудно е да се дефинират публично точни обеми, но е факт, че пазарът е нараснал в пъти за последните две години. Повечето чужди компании, представени в България, отчитат ежегоден ръст на пазара на безжични устройства за интернет достъп от 30% до над 100%. Процентите варират в зависимост от това от колко време дадената марка присъства на нашия пазар.
Очакванията за 2009 година са за стабилен ръст, особено при марки като D-Link, които имат над 20-годишни традиции в разработката, производството и дистрибуцията на тези устройства. Когато водиш пазара като иновации и нови концепции, тогава е лесно да регистрираш сериозен годишен ръст, макар и в такъв специфичен сегмент и във времена на инфлация и финансови кризи.
- Все повече компании и анализатори напоследък говорят за увеличаващата се роля на т. нар. „зелени“ технологии. Какво по-точно се крие зад това понятие – хардуер, който пести енергия и други разходи, за чието създаване не се използват опасни материали...?
Ако в началото това означаваше само хардуер, който пести енергия и други разходи и за чието създаване не се използват опасни материали, то понятието е на път да се превърне в концепция за промяна в начина за живот. Целта е да се намалят вредните влияния към околната среда и да се щади природата като цяло. Става въпрос за информиран избор за всяка стока, начинът й на влияние върху околната среда при процеса на производството й и опит да се повлияе позитивно на екологичното мислене на потребителите. Акцентът е върху намаляване на енергийните разходи и емисиите на отделяния въглероден двуокис и рециклиране и управление на електронните отпадъци.
Greenpeace прави тримесечни доклади и дава оценки върху практиките и дизайна на производителите на електрически приспособления от гледна точка на екоотговорното поведение. По тези доклади може да се ориентирате в някои иновативни и добри практики за социално отговорно поведение от страна на ИТ компаниите.
Примерите за „зелени” продукти и решения са навсякъде около нас - от концепциите на семинари, конференции и изложения (Мотото на БАИТ Експо 2008 е „Технологията следва природата”), през електронни магазини, в които се продават само „зелени” продукти, до по-сложни мрежови решения за достъп до интернет, за организация на домашната мрежа, за изграждане на големи корпоративни мрежи и т.н. Към това можем да прибавим пунктове за репатриране на остарели мобилни телефони, както и мрежа за доброволно рециклиране на тези устройства.
- Какъв може да е делът на „зелените“ технологии на българския пазар в близко бъдеще? Актуална ли е темата и у нас?
Благодарение на българските медии терминът „зелени” технологии е разпознаваем и делът на този тип продукти и решения ще става все по-голям. За съжаление, към настоящия момент обаче не можем да твърдим, че това влияе при избора на потребителя.
България като цяло няма традиции в рециклирането на отпадъци, силно политическо влияние на „зелена партия” или сериозен опит в енергоспестяването. Това прави т.нар. „зелена” или „еко” политика сравнително хаотична и оттам влиянието върху потребителя също не може да бъде канализирано и ефективно.
ИТ клиентите не биха искали да се лишат от призводителност за сметка на грижата за околната среда. В този смисъл производителите трябва да продължат да предлагат „зелени” продукти, които имат производителността и цената на стандартните устройства. Важното е, че производителите на процесори, твърди дискове и друг хардуер са на правилния път. Според изследване на Gartner отношението и безпокойството към околната среда ще влияе на много повече решения за ИТ покупки: „До 2009 повече от 1/3 от ИТ организациите ще имат един или повече екологични критерия, които ще включат в своите топ 6 критерии за покупка на стоки, свързани с информационните технологии”.
- Вие отговаряте за пазарите на D-Link в България, Македония и Сърбия. На кои от тези пазари очаквате най-голям ръст през следващата година?
Нормално е прогнозираният растеж от D-Link за тези пазари, които са под знака „нови” (т.нар. emerging markets) да бъде многократно по-висок от стандартния процентен ръст в ИТ бранша. Пазарът в България се движи стабилно нагоре, но според мен най-висок ръст можем да очакваме в Сърбия. D-Link присъства в България чрез своите партньори повече от 10 години, а от 2005 има и свое представителство - това е сериозен показател за очакванията ни към региона. Нормално е тенденцията за повишаване на пазарния ни дял да се запази, предвид инвестициите ни в партньорската мрежа, маркетинга и развитието на нови продукти и решения, съобразно динамично променящите се изисквания на потребителя.
04:07 | 08.09.22 г.