В. Костов: Интернет потребителите у нас ще са близо 4 млн. след 5 години

Колко голям е българският интернет пазар и на какво ниво е развитието на онлайн маркетинга у нас? Отговорите потърсихме от Венцислав Костов, изпълнителен директор на Httpool, една от водещите компании, които осигуряват интерактивни маркетинг решения за пазарите в Централна и Източна Европа. Преди Httpool Венцислав Костов работеше като медия директор на интернет отдела в Пиеро 97.

- Колко са интернет потребителите в България? С какви годишни темпове се увеличава броят им и какво изменение очаквате в рамките на близко бъдеше?

Около 2,8 млн. към момента по данни на Gemius. Проникването на интернет сред домакинствата е 36%, според Синовейт. Според мен след пет години проникването ще достигне 50%, което е между 3,5 и 4 млн. души. Мисля, че това ще бъде таванът. Прогнозата ми е базирана и на наблюдение на паралелни пазари, които са по-развити, като темповете, които преследваме в икономическо отношение, съвпадат с техните.

- Надценен или подценен е интернет като канал за достигане до аудиторията?

Категорично е подценен, като се вземат предвид следните сметки: За 2007 г. в България за интернет реклама са похарчени по 3,7 евро на потребител. Същевременно за телевизионна реклама са дадени по 42,4 евро на зрител, за реклама в пресата – по 25,7 евро на читател, а за радио реклама са инвестирани по 10,5 евро на слушател. Така че подценен е, да.

- Къде се нарежда България в контекста на региона и света, що се отнася до нивото на развитие на интернет маркетинга? Кои са най-популярните онлайн рекламни формати у нас в момента? Кои ще бъдат рекламните формати в интернет в бъдеще?

Има няколко общи тенденции и някои неща, които са уникални. Всяка държава в региона на Централна и Източна Европа има своя независима специфика къде и за какво се харчат парите за интернет реклама. Всичко зависи от регионалното развитие на интернет медиите, като тук понятието „медии“ е в най-широк смисъл – интернет медия може да бъде всичко (телевизия, търсачка, сайт за социални комуникации, новинарски сайт, сайт за обяви и пр.). Рекламните бюджети се разпределят в зависимост от това как е развит всеки един от тези различни типове медии в съответната държава.

Така например за България е трудно да се прецени какви пари отиват за search engine marketing, тоест колко харчат рекламадотелите за ключови думи в търсещи машини. В България няма силна локална търсачка. За разлика от нас обаче примерно в Словения има силна местна търсачка, в която отиват около 30-40% от парите за интернет реклама. В Румъния пък са силни както местните, така и глобалните сайтове, като последните са много по-силно са застъпени отколкото у нас. Така в Румъния има потенциал голяма част от парите да се харчат за глобални сайтове, да не остават за местния пъблишинг.

От друга страна, в България има няколко тенденции, които определено следват Западна Европа и Щатите. У нас в момента около 90% от похарчените пари за реклама отиват за т. нар. „премиум маркетинг“, тоест рекламодателите сами избират къде и как да рекламират. За тях това е достатъчно условие, че ще намерят публиката си.

Парите обаче вече започват да се преливат в друга посока – рекламодателите си казват „Не е важно къде ще рекламирам, искам да достигна моята публика“. Тук е мястото на компании като Httpool – да се намeри правилната публика. Това става например чрез таргетиране на публиката чрез самия криейтив, като се дава възможност на рекламодателите да плащат само за кликове. Другият популярен подход е контекстуалната реклама, или поведенческо таргетиране. Публиката се преследва с банерна или текстова реклама по теми, от които се интересува.

- Рекламират ли българските рекламодатели в глобални сайтове?

В България рекламадотелите имат достатъчно възможности да рекламират в местни сайтове, затова и не се интересуват толкова от чуждестранни сайтове. По принцип проявяват интерес, обаче навиците им за реклама в българските сайтове не могат да бъдат спазени по никакъв начин при глобалните. Просто разбирането им за модела на реклама в интернет не съвпада с модела на продажби на глобалните сайтове.

- По Ваши наблюдения как се разпределят рекламните средства в интернет в България между различните типове – банери, реклама при търсене, видео, чрез е-мейл и пр.?

Няма данни за рекламата при търсене или чрез мейли. Пърформанс маркетингът може би тази година ще глътне съществените 5%. Контекстуалната реклама също ще поеме около 5%. Нека говорим за банери не като формати, а като средства за комуникация. Видео рекламата е нула, но вече има решения, макар и още да няма интерес. Освен това, и медиите още не знаят как да продават видео реклама.

- Къде е мястото на блоговете и социалните мрежи при рекламата в интернет? Очаквате ли влиянието им да нараства, както се прогнозира?

Данните, с които разполагам, са за Facebook, чиято аудитория в България расте с по 10 хил. души месечно, като до края на годината се очаква да бъде над 100 хил. Същевременно успява да продаде едва 10% от рекламното си пространство в България. Определено местните играчи са доста по-силни. При блогърите пък всичко е по субективна преценка.

- За кои сектори е най-ефективна интернет рекламата?

По света електронната търговия харчи доста голям процент от парите за реклама. Такава липсва в България. Рекламодателите у нас използват медията като визуално средство за комуникация чрез самия крийетив, а не като интерактивно средство за комуникация с послание „ела на моя сайт“. В България електронна търговия почти липсва, но има признаци, че нещата бързо ще се променят - електронно правителство, електронно банкиране, повишаване на потребителското доверие, и не само онлайн.

Факт е обаче, и в световен мащаб, все още, а може би и винаги така ще бъде, че между 60% и 80% от парите за реклама се дават за brand awareness (познаваемост на марката – бел. ред.). Рекламодателите искат да присъстват на даден сайт до даден бранд за дадена публика, а дали ще привлекат кликове остава на заден план.