Мария Гергова-Бенгтссон е основател и собственик на United Partners – една от водещите ПР агенции в България и региона. Мария е член на борда на директорите на IPRA (Международната PR асоциация) и бе неин президент през 2009 г. – първият президент от Източна Европа в 70-годишната история на организацията. Освен това е един от основателите и бивш председател на Асоциацията на ПР агенциите (БАПРА). Тя е лектор в различни университети и конференции, водена от желанието за по-добро образование и повече знания в сферата на корпоративните и маркетингови комуникации. Мария Гергова-Бенгтссон е ментор в Richard Branson’s Centre of Entrepreneurship и бивш президент и основател на Entrepreneurs Organization (EO) за Югоизточна Европа. Поводът да се срещнем с Мария е, че United Partners празнува своя 25 рожден ден. Коя е била най-трудната криза за компанията, какъв е пътят на брандовете към метавселената и кои са новите тенденции в пиар индустрията - прочетете надолу.
Помните ли кой беше първият Ви клиент и как го спечелихте?
- Едни от първите ни клиенти бяха Shell и United Distillers (днес DIAGEO). Тогава PR мениджър на Shell беше Камелия Славейкова, която в момента е изпълнителен директор на компанията. И за двата клиента започнахме работа по препоръки. В нашия бизнес препоръките играят много голяма роля. Когато си свършил добра работа, като си човек с качества, нещата се случват. С годините не се е налагало ние да търсим клиенти проактивно. Винаги те са ни намирали и до ден днешен е така. Нямаме отдел за продажби, а имаме човек за бизнес развитието, който отговаря за преценката на запитванията, идващи към нас. Дългогодишния ни опит показва, че е добре да имаме споделени ценности, вярвания и разбирания с клиентите ни. Затова проверяваме дали нашите ценности и тези на потенциалните клиенти съвпадат. На база на това преценяваме дали ще участваме. Хубаво е човек да достигне до ниво, на което да не отговаря на всяко едно запитване на клиент, а да може да си избира клиентите, с които да работи. Това е част от пътя. За нас ценностите са много важни. Когато наемаме нов член на екипа, първото, което проверяваме е дали имаме еднакви ценности с него. В противен случай ще има много ненужни дискусии, борби и драми. По същия начин е и с клиентите.
Колко време отне, за да стигнете до момента, в който сами да избирате клиентите си? В началото със сигурност е било трудно да кажете „не“.
- Много е трудно. С годините открих, че когато казваме „не“ на някакви приходи, идващи от компания, с която нямаме този баланс на ценности и виждания, всъщност отваряме пространство за такива, с които имаме. Най-трудните ми „не“-та са довели до отключване на възможности с чудесни клиенти и брандове.
Кое Ви беше най-трудно в началото?
- Натрупването на знания. Когато започнахме преди 25 години, имаше dial-up интернет. Тогава знанието не беше толкова достъпно, колкото е в момента. Спомням си с какво нетърпение съм чакала хартиерното издание на PR Week да пристигне. Това беше единственият източник на знание за това какво се случва в индустрията по света, а моето желание беше да правим неща на световно ниво. Тогава станах член на IPRA. Бях млада и зелена, а по това време IPRA беше „клуб на възрастните джентълмени“. Бях сред първите по-млади членове от Източна Европа, които дори излеждаха екзотично там. Може би затова ни приеха под крилото си и ни помогнаха да се развием.
25 години са много дълъг период, а индустрията, в която оперирате, е изключително динамична. Какво в нея не се промени за това време?
- Може би едно от най-трудните неща за промяна е възприятието за PR. Продължаваме една упорита образователна кампания да обясним на масата какво е PR. Очакванията са, че с някакво корпоративно прессъобщение трябва да спечелиш невероятно отразяване. Все още е нужно да обясняваме, че става дума за разказване на истории и смислени новини. Същевременно в индустрията няма ясни и точни стандарти и това дава възможност на всякакви хора да си сложат табелка, че „правят PR“. И това влияе лошо на имиджа на професията ни.