Огнян Василев: 3 фактора бавят, но и могат да ускорят дигитализацията в България

От 2018 г. насам Огнян Василев ръководи развитието на бизнеса на Salesforce, a преди това прекарва 5 години в Boston Consulting Group и Accneture Digital, подкрепяйки водещи глобални предприятия с тяхната дигитална трансформация – от дефиниране на стратегията за изпълнението. Той е ревностен поддръжник на личностното развитие и доброволчество като двигатели на промяната в обществото и икономиката.

Г-н Василев, от години вие подкрепяте водещите глобални организации при тяхната дигитална трансформация. От друга страна, България продължава да е последна в ЕС по дигитализация. Отвъд факта, че пандемията очевидно подсили този процес какви са Вашите наблюдения специално за България по този въпрос?

Пътят към дигитална зрялост или напълно дигитално предприятие е доста дълъг и включва правенето на грешки и някои неподходящи инвестиции. Спомням си как през 2014 г. едни от първите клиенти, които консултирахме по дигитални теми, имаха сравнително непредставителни дигитални канали за обслужване на клиенти, а мениджмънтът наричаше теми като преживяването на клиента (“юзър експириънс”) с пренебрежителни думи като: “юзър бла-бла”. Тази нагласа, разбира се, се промени с времето и мениджмънтът започна да разбира все по-добре добавената стойност на дигиталните технологии както и какво е необходимо, за да са успешно приложени.

Ако трябва да определя 3 фактора, които бавят дигитализацията в България, но също така са и рецепта как да я ускорим, бих казал:

Дигитализацията е процес, който изисква инвестиции, задълбочени познания в дигиталните технологии (сред  мениджмънта, но и сред служителите в един бизнес), както и промяна в културата и начина на извършване на дейността.

Съдейки по тези три критерии, това, което би ускорило дигитализацията в България, са следните мерки:

- заделяне на  средства за експерименти по темата както и планиране на потенциални инвестиции (Експеримент би бил например автоматизиране на обслужването на клиенти с изкуствен интелект, където ефикасността на решението все още е по-скоро неясна. Инвестиция би било изпитана система, която със сигурност носи ползи - CRM, ERP, и т.н.);

- набиране на таланти с добри познания в сферата на технологиите (относно видове технологии, ползите от тях, както и кои предприятия са подходящи за дългосрочни технологични  партньори);

- активна работа по образоване на служителите и адаптиране на културата - за да се настроят позитивно към нововъденията, да усвоят новите умения и да ги прилагат активно. Този трети аспект би насърчил и привлякъл повече “digital natives” да се присъединят към съществуващите бизнеси и да приложат уменията си там, допринасяйки по този начин за фактора "талант". Както консултант се срещате с мениджъри на много компании, предимно в технологичната индустрия, но не само. Как оценявате настроението на мениджърите на фона на затишието на пандемията? Има ли разлики във възприятията по региони и браншове?

Трябва да признаем истината в сравнително шаблонната фраза: "всяка криза означава нови възможности" ("never let a  good crisis go to waste"). Пандемията даде възможност на много бизнеси от различни индустрии да преосмислят инициативите и инвестициите си и да пренаредят дневния си ред.

Автомобилните компании започнаха да планират как да продават директно на потребителите. IT компаниите намериха нови начини да се свързват с клиентите си виртуално и въведоха дългосрочна дистанционна работа, позовавайки се на доверието в служителите и фокусът върху крайни резултати, вместо часове присъствие в офис. Индустриалните компании започнаха  да преосмислят стратегиите си за производство в далечни региони.

Относно регионите - основната разлика за мен беше в гъвкавостта на бизнесите и скоростта на реакциите. В САЩ, където предприемаческата култура е една от най-развитите, забелязахме как някои бизнеси коренно промениха дейността си, или пуснаха нови продукти и услуги на пазара в рамките на седмици, възползвайки се от възможностите, които кризата предостави. В Европа реакцията беше по-забавена в краткосрочен план, но доведе до дългосрочни стратегически решения - нови бизнес модели, промени в бизнес стратегията и портфолиото на компаниите. Как според вас трябва да  изглежда новият предприемач на бъдещето в контекста на коронакризата?

Последните година и половина ни принудиха да живеем в по-голяма несигурност и да поемаме повече рискове, както в личния живот, така и в бизнеса. Но също така и доказаха, че процеси, които преди никой не би извършил дигитално или виртуално, сега са приветствани. Няколко примера: виртуални занятия в училищата, телефонни и видео консултации в банки, виртуално обслужване в държавни  институции, безконтактни плащания в магазини и ресторанти, и т.н. Бизнесите също започнаха да ангажират талант независимо от местоположението им. Всичко това дава възможността на бъдещия предприемач да търси талант и предлага услуги и продукти по иновативни начини, съчетавайки ресурси с гъвкавост и ефективност.

Предприемачът на бъдещето не трябва да чака да отмине кризата,а да стане предприемач в настоящето. Криза и несигурност в икономиката винаги ще има. Ако не Civid-19 криза - друга. Вие сте поддръжник на личностното  развитие и доброволчество като двигатели на промяната в обществото и икономиката. До каква степен алтруизмът е важна предпоставка за менторството? Как се постига win-win ситуация за ментор и наставляван?

За мен промяната, която желаем в обществото и икономиката, трябва да тръгва от всеки един от нас. От тази гледна точка менторството помага за ускорението на промяната. Разбира се, това е дългосрочна инвестиция в бъдещето на наставляваните и успехът й не бива да бъде измерван в краткосрочни ползи или резултати. Един добър ментор винаги трябва да подхожда с нагласата: какво мога да дам на наставляваните, което да им помогне да постигнат целите си. От там нататък нещата се развиват от самосебе си, и менторът започва да получава от наставляваните очаквани и неочаквани ползи. 

Например - удовлетворение от постиженията им, видими стъпки в посока положителни промени в обществото и икономиката, а защо не и бъдещи бизнес партньори в лицето на наставляваните.

Кои са най-големите трудности, които чувате да споделят предприемачи с тях? Как биха могли да бъдат решени те?

Всяка предприемаческа инициатива носи със себе си различни трудности. Ако трябва да ги категоризирам, основните 3 типа за мен биха били избор и валидиране на идеята, комерсиализация и редовно изпълнение на стратегията.

Oсновната трудност, която наблюдавам, е в намирането на подходяща бизнес идея. Българските предприемачи са изключително талантливи и способни. Сигурен съм, ще това ще важи и за участниците в стартъп уикенда, който организираме с предприемаческата програма ABLE ACTIVATOR в Бургас на 24-25.07, както и за есенното ни издание от 15.10 до 05.12. И тъй като се чувстват знаещи и можещи в доста области, понякога се впускат в Иизпълнението на бизнес идеи без да са ги валидирали напълно. Затова и в нашите програми наблягаме изключително много на валидирането и оформянето на идеята, преди да преминем  към изпълнението.

Друга трудност е недостатъчната яснота относно комерсиализирането на идеята. Кой е купувачът на решението и какви биха били реалистичните приходи на бизнеса? Каква би била добра цена за продукта или услугата? Как да аргументираме цената пред клиента? Всичко това са важни теми, над които прекарваме доста време с предприемачите, за да сме сигурни, че ще изградят устойчиви бизнеси.

Третата трудност е липса на търпение по реализация на идеята. Хората по принцип имат трудности да се придържат към изпълнението на стратегията, особено ако не виждат преки резултати от дейността си сравнително бързо. А изграждането на успешен бизнес е дейност, изискваща редовно изпълнение на задачи и справяне с трудности, ползите от което биха се материализирали много по-късно във времето. За справянето с тази трудност основна роля играят менторите, които напътстват предприемачите и им помагат да се справят с краткосрочни колебания и несигурност. Ако може да дадете само един  съвет – в едно изречение – какъв би бил той?

Сегашната ситуация предоставя изключително много възможности за предприемачество – така че обградете се със силни ментори, валидирайте идеите си, планирайте тяхното изпълнение и комерсиализация и ги реализирайте!