След като само преди месец вирусът WannaCry удари повече от 230 000 компютри в повече от 250 страни, тази седмица сме отново под обсада от серия от нови вируси – Petya, NotPetya и техните разновидности.
Пренасянето на рекета в интернет е вероятно само един сигнал за това, с което ще трябва да се сблъскаме в следващите години. Интернет става все повече среда, която не е лишена от нито един от проблемите ни в офлайн света. От терористични организации, през нелоялна конкуренция до рекет. Интернет обаче е и среда, която ни дава огромни възможности.
Изчисленията показват, че единният цифров пазар в ЕС, например, би донесъл на европейската икономика 415 млрд. евро повече всяка година и би помогнал за откриването на хиляди нови работни места.
Къде e oбаче границата между заплахата и печалбата от интернет?
Очевидно е, че нито един от проблемите, които срещаме в интернет не се е родил там. За съжаление, както тероризмът, така и рекетът, както и нелоялната конкуренция, са елементи от нашето невиртуално ежедневие. Интернет е просто следващата среда, където те се пренасят. С целите, които си поставяме да превърнем интернет пространствата в европейските държави в единно пространство, трябва да очакваме и други лоши практики да се прехвърлят онлайн. Движението на огромни бази данни, с огромна ценност, ще привлече вниманието на много хора, качването на много “хартиени” процеси в интернет, като например гласуването на избори - също. И тук въпросът е дали просто ще се лишим и ще отказваме възможностите на мрежата, или ще променим мисленето си.
За мен лично борбата с навлизането на интернет е немислима, защото това е необратим процес. Точно както никой не успя да спре глобализацията, така и никой не може да спре дигитализацията и преминаването ни в “мрежата”.
Затова е много по-разумно да мислим как да намалим някои лоши ефекти от свободата, която дава интернет. Вече сме започнали с регулирането на конкуренцията там. Очевидно е, че има гигантски онлайн платформи, които не просто присъстват на онлайн пазара, а го създават. Затова е важно да сме сигурни, че тяхното господстващо положение няма да затруднява развитието на малкия и среден бизнес в мрежата.
WannaCry и Petya ни подсещат за това, че трябва да започнем да гледаме по по-различен начин на сигурността в онлайн пространството. Това не може вече да бъде една антивирусна програма, която идва в пакета на операционната ни система и никога не е обновявана. Трябва да минем на ново ниво на разбиране, в което сигурността не е отговорност само на отделния потребител, а на цели институции. Те трябва да се подготвят не само да охраняват своите бази данни (един от ударените от вируса WannaCry беше британският National Health Service), но и да започнат да развиват стратегии за по-голяма обществена сигурност в интернет. Това може да започне на ниво ЕС.
Очевидно е нужно и модернизирането на органите за сигурност, които да могат много качествено да предотвратяват и разселват престъпления в мрежата. Създаването на такъв тип нова инфраструктура от правила създава и нови морални дилеми. Досега интернет беше мястото на неограничената свобода на словото. Сега възниква въпросът как да запазим това, като същевременно направим средата по-сигурна. Каква част от информацията, която оставяме, може да се събира или използва и за какво?
Това са все въпроси, засягащи бъдещето на хората и колкото по-рано се захванем с тях, толкова по-добре. WannaCry и Petya само ни подсещат, че бъдещето е днес и че решаването на тези задачи е неотложно.
*Авторът Ева Майдел е евродепутат от ГЕРБ/ЕНП.
17:55 | 11.09.22 г.