Натанаил Стефанов е част от новия борд на "София Тех Парк". 29-годишният заместник-председател на съвета на директорите е завършил Софийската математическа гимназия, "Стопанско управление" в Софийския университет, където в момента е и хоноруван асистент. Специализирал е в Дания и Америка, занимавал се е с предприемачество, бизнес, образование и обществена дейност. Пред Dnes.bg той разказа за статута на парка, за предизвикателствата пред новия борд, за бъдещите планове в развитието на "София Тех Парк". Това е и първото интервю, дадено пред медия, от представител на новия борд на директорите.
Г-н Стефанов, вие сте част от новия борд на "София Тех Парк" АД. Как стигнахте дотук?
Последните няколко години работя активно за развитието на предприемачеството в България, за осъществяване на по-добра връзка между бизнеса и образованието, за растежа на български компании. Участието ми в ръководството на "София Тех Парк" дава възможност да правя същото, но в по-голям мащаб и със значително по-голям потенциален резултат, защото част от мисията тук е да се развиват иновативни стартиращи компании. Познавам добре предприемаческата среда, нейните предизвикателства и икономическия й потенциал, тъй като през последните години съм работил с редица компании. Бил съм в Управителния съвет на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), а непосредствено преди да се включа в екипа на научно-технологичния парк бях изпълнителен директор на Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) България, който работи активно за насърчаване на предприемачеството и за подобряване условията за живеене и правене на бизнес в страната.
Самоопределяте се като предприемач. Защо като такъв се съгласихте да започнете работа в държавна организация?
Причините да приема бяха свързани с желанието ми да помогна и да работя с чисти мотиви, хъс и енергия – с нагласата да давам, не да взимам. Предприемаческите умения и начин на мислене могат да бъдат прилагани навсякъде. "София Тех Парк" има огромен потенциал за развитието на цялата ни екосистема и именно затова реших да се включа в екипа му. Тук искам да подчертая, че в дружеството срещнах и чудесен екип от хора, които работят, за да може развитието на парка да бъде в положителна посока.
"София Тех Парк" беше замислен като българската Силициева долина, но какво реално завари новото ръководство?
С колегите от новия Съвет на директорите заварихме не малко недовършена и забавена работа - документи, които не бяха придвижени по една или друга причина и трябваше за много кратко време да бъдат взети решение по тях. Много е и направено – изградена е инфраструктура, която дава възможност на стартиращите компании и научните екипи да работят в една ефективна среда, поставено е и началото на процеса за постигане на синергия между отделните звена в парка, както и между бизнеса и науката. Има обаче още доста работа.
Какви са най-съществените предизвикателствата, с които се сблъсквате?
Трябва да се знае, че София Тех Парк оперира в условия на големи ограничения поради статута си - от една страна е държавно предприятие, от друга – финансирането е почти изцяло с европейски средства. Основният документ, който следваме и който определя какво трябва да се случи с парка, е т.нар. Пренотификация.
Според него само 20% от времето за работа на отделните звена могат да бъдат използвани за бизнес и стопански инициативи, а останалите 80% трябва да бъдат за проекти изцяло в обществена полза. Това води до някои трудности с финансирането. Работим усилено в тази посока, но се надяваме и държавата да се ангажира по-активно по отношение на него, както е при повечето научни и технологични паркове по света.
Провеждаме срещи с отделни министерства, за да може да осигурим бюджетно финансиране, което да ускори ефективната научна работа в отделните звена на Лабораторния комплекс през следващите две години. Нека не забравяме, че по презумпция за научно-изследователската дейност са необходими значителни средства. Една от предпоставките научната дейност да върви по-бавно от желаното е фактът, че България е на едно от последните места в ЕС по инвестиции от БВП отиващи за научна и изследователка дейност (под 1%). За сравнение в някои от източноевропейските страни процентът е над 1,5% (Чехия и Естония), а при лидерите този показател е около 3%.
Наскоро подписахме договор с Министерството на икономиката за осигуряване на финансиране от европейските фондове по втората фаза на проекта за технологичния парк. Средствата са на стойност 12.3 млн. лв. и ще бъдат използвани за дооборудването на вече изградените лаборатории с научно-изследователска апаратура и софтуер, както и за закупуване на обзавеждане за нуждите на отделните звена в парка.
Средства са заложени и за предоставяне на услуги на инкубираните предприятия, за създаването на база данни за научната инфраструктура в София и за софтуерна платформа за споделеното й ползване.
Какви са основните приоритети в развитието на "София Тех Парк"?
Един от най-важните ни приоритети е да заработи по-активно Лабораторният комплекс. Също така работим усилено по обявяване на конкурси за избор на инвеститори в Зоните за бъдещо развитие на парка, които да изградят своите изследователски и развойни центрове. Решение на новото ръководство е това да става по ясни критерии и с публични процедури, в които може да участва всеки, който има възможност и желание. Вече е обявен конкурс за една от зоните за развитие, в която е предвидено застрояване от около 35 000 кв. м РЗП. Плановете ни са в най-кратки срокове публични процедури да бъдат обявени и за други зони.
Съвсем скоро ще бъде готова и процедурата за формиране на Бизнес съвет за развитие. Искаме към "София Тех Парк" да има консултативен съвет, който да бъде съставен от авторитетни личности, чиито знания и опит могат да помогнат за развитието на парка. Това може да помогне за подобряване на връзките с потенциални партньори.