Услугата за споделено пътуване Aha!Car разработва нова програма, която ще е насочена към незрящи. Какво точно представлява тя и какво да очакваме от Академията за иновации тази година научихме от единия от основателите на платформата Калоян Илиев.
На 10-и юни ще участвате в Академия за иновации на тема “The many faces of innovation”. Колко лица има иновацията според Вас?
Безспорно иновацията е многолика. Лица толкова, колкото са добрите помисли на хората по света. Но за мен тя преди всичко има голямо сърце – двигател на човешкия стремеж за покоряване на препятствията и осигуряване на по-добър живот.
По време на Академията ще представите проект, който определено може да бъде класифициран като социална иновация: „Споделеното пътуване за незрящи”. Доколкото знаем идеята се е родила по време на форум "Заедно" на Gorichka.bg. Как точно се случи това?
Винаги обичам да го разказвам като приказка, каквато всъщност е. Партнирахме на Gorichka на последния им форум, който беше посветен на многообразието на нашето общество. Там се запознахме с изключително интересни хора, за съжаление в неравностойно положение. Тогава направихме констатация колко враждебна е градската средата към хора с увреждания. Така се роди идеята да помислим как платформата ни да може да бъде в полза на нашите незрящи съграждани, за да могат да пътуват .
Първо направихме одит за достъпност на платформата за незрящи чрез софтуер, жаргонно наречен „четец“. Трябваше да сме сигурни, че те могат да се ориентират в обявените маршрути за споделено пътуване и да създават такива сами. Разбира се, като пътници. Оказа се, че платформата не е съобразена с нуждите на незрящите и трябва да създадем изцяло ново приложение.
В това начинание ни помогна изключително много Стефан Василев от Сдружение „Достоен Живот – Бургас“, който също има зрителни увреждания. С негова помощ анкетирахме 50 души, отново със зрителни проблеми, но активно ползващи интернет. Искахме да разберем нагласите им. Резултатите бяха много оптимистични – от върнатите отговори стана ясно, че ако всички те имат достатъчна сигурност с кого пътуват, с радост биха използвали платформата ни за пътуване. И започнахме да работим. Нарекохме проекта „Водачите“, като наистина се надяваме с него да поведем нашите приятели към новите възможности за пътуване и общуване. Планираме до началото на юни да стартираме. Намислили сме да се обърнем лично към всички наши потребители и да ги попитаме, дали биха вземали по маршрута си незрящи. При тяхно съгласие ние ще поставим специален бадж на профила им, който да се появява и на обявения маршрут, като доказателство за тяхната добронамереност.
Напоследък все повече се говори за сигурността на пътниците при споделено пътуване. Как осигурявате такава на своите клиенти и как планирате да защитите незрящите от евентуални проблеми?
Когато говорим за сигурност винаги засягам темата за информираността. Постарали сме се да предоставим богата информация на страниците на платформата ни. Множество съвети и препоръки. Но най – силните ни инструменти са системите за рейтинг и ранг. Те предоставят обратна връзка за миналото поведение на потребителите ни, което може да бъде добра основа за очаквано бъдещо отношение. Или по друг начин казано - насърчаваме потребителите ни да правят своя информиран избор на селекция на спътници. При потребители с нарушено зрение стандартните инструменти се оказват недостатъчни. Те очакват от нас, като администратори да удостоверим качеството на сертифицираните „Водачи“
Сертифицирането на подобен тип услуги не е никак лека задача. Това ли е най-голямото ви предизвикателство в момента?
Разбирам въпроса като предизвикателство как да спечелим доверието на хора, които не разполагат с всички сетива. Задачата е сложна. Освен че трябва да удостоверим самоличността на желаещите потребители от платформата да вземат в маршрута си пътници със специални нужди, остава и въпросът как да гарантираме добронамереността на първите. Не сме сигурни дали множество проверки, необходими за сертифициране, могат да издигнат бариера към потребителите и така да не можем да осигурим критичната маса шофьори, които да обявяват достатъчен брой маршрути за незрящи, за да сработи проектът.
Предлагат ли се достатъчно добри услуги за незрящи у нас и каква е най-често допусканата грешка от компаниите, които работят за тези клиенти?
Не мога да отговоря аргументирано на въпроса. Не съм запознат в детайли с усилията на компаниите, които влагат ресурси за създаването на продукти и услуги за хора със специфични потребности. Мисля, че още по–обширното комуникиране на подобни кампании би позволило те да достигнат до широк кръг от хора, а измежду тях такива, които биха искали да подкрепят обявените каузи.
Със сигурност мога да твърдя, че инфраструктурата на нашите градове е враждебна спрямо придвижването на незрящите. Представете си как хората с нарушено зрение се опитват да стигнат от дома си до автогарата или гарата, как разбират от къде да си купят билети, да се информират за разписанието и от кой сектор/перон тръгва превозното средство. А какво се случва когато пристигнат на крайната точка на своето пътуване? Ние не срещаме съграждани с нарушено зрение, не защото ги няма, а защото имат препятствия, които ги спират да излязат на улицата.
Как гледате на Uber - като конкурент или като на играч, който отваря вратите към един нов пазар?
Uber е световно явление с което всички трябва да се съобразяваме. Показва колко много мобилните комуникации са навлезли в живота ни и как това променя цели сектори от стопанския живот на една държава. Не смятаме Uber за наш конкурент. Платформа ни утвърждава неконсуматорството, социалната активност на обществото и устойчивите зелени практики, което ни прави различни. Ние развиваме корпоративното споделяне на лични автомобили между колеги от общ офис, както и комбинираното придвижване на деца от различни семейства с един автомобил към училище. Споделеното пътуване има много аспекти и намираме неговото проявление в доста ежедневни дейности, които не е задължително да са толкова екзотични, колкото авантюризма на автостопаджийството.
Смятате ли, че проверката на КЗК срещу Uber предполага големи бариери за този пазар и как ще ги преодолеете?
Почти навсякъде в Европа където влиза Uber този процес е съпроводен с множество скандали. Които пък от своя страна помагат изключително много за нарастващата популярност на това приложение. Твърди се, че зад маската на услугата "споделяне на автомобил" се извършва таксиметрова дейност, която често е строго регламентирана в различните европейски държави, както и в България. Където и да е истината, факт е, че и у нас националното законодателство не е подготвено за предоставянето на този тип услуги, което дава възможност за тълкувания и за напрежение. Споделеното пътуване се подкрепя от държавата, чрез нейните ресорните органи, само ако участниците в него не генерират печалба, а разделят разходите за гориво. Тоест когато не говорим за транспортна дейност, а за спорадични маршрути, различни от тези на обществения транспорт, споделеното пътуване не нарушава законовата рамка.
Все повече се говори за икономика на споделянето. Смятате ли, че този бизнес модел ще е жив и след 10 години и ще помага на повече хора в неравностойно положение и такива, които са със специални нужди?
В една от нашите информационни кампании споделяме, че не можем да си позволим да отричаме повече глобалните промени на нашата планета и заради хората след нас трябва да запазим баланса на природните процеси. Има много дейности от нашето ежедневие, който можем да коригираме, за да пестим земните ресурси. Споделянето на обичайни дейности като пътуването с личния автомобил за нас по-скоро е нужда, отколкото прищявка. Очакваме именно след 10-15 години нашите деца да нямат нужда от притежания, които ние смятаме за неразделна част от нашето ежедневие. Ще отпадне например необходимостта да имаме лични автомобили, за да се придвижваме, защото ще има изградени силни и удобни програми за споделено ползване на коли, директно от паркингите по улиците, от които да се възползваме благодарение на информационните технологии. Удобството от интернет приложенията ще продължава да подобрява и живота на хората в неравностойно положение и ще разширява границите за общуване, придвижване, работа и забавление.
Какво очаквате от Академията за иновации?
Очаквам да се срещна с доста млади хора, чиято реакция да покаже дали се движим в правилната посока и с правилните средства. Очаквам да открием съмишленици, които да ни дадат съвети, като направят нашия проект по фокусиран и наистина работещ.
Смятате ли, че иновациите имат бъдеще в България?
Човешкият дух не може да бъде затворен в стъкленица. На неговата непокорност се дължат най – големите открития в историята до сега. Ние все пак не сме изолиран остров. Част сме от Европа и от света. И аз смятам, че ако впрегнем съзидателната си енергия в обществено полезни.
07:47 | 10.09.22 г.