Олга Тодорова е управител на „Евробет” ООД. Започва професионалната си дейност като анализатор на база данни в БРВ „Нефт и газ”. От 1999 до 2002 г. организира износа на български медикаменти за руския пазар, а през следващите четири години развива собствен бизнес.
От средата на 2006 г. започва работа като административен директор в „Евробет”, а от януари 2008 г. става управител на компанията. Завършила е „Стопанско управление” в СУ „Св. Климент Охридски”, а в момента защитава докторантура в Университета по Библиотекознание и Информационни технологии. Темата на дисертационната й работа е „Модели за сигурност при комуникационните и информационни системи в развлекателната индустрия (хазарт и игри на щастието)”.
С Олга Тодорова разговаряме за новия Закон за хазарта и за анонсираното в края на миналата седмица намерение на правителството да въведе различно данъчно облагане за онлайн и офлайн операторите.
- Г-жо Тодорова, новият Закон за хазарта предизвика оживени дискусии в обществото и дори бе наречен новата ACTA. Какви конкретно са притесненията на бранша за него?
Като управител на най-големия частен оператор на лото игри в България мога да споделя своите притеснения, свързани със закона. По доста от текстовете - за рекламата, за инвестициите, за привеждане в съответствие с новия закон и пр., има неясноти, които се надявам да бъдат изяснени с подзаконовите нормативни актове. Въпрос на време е да видим как Държавната комисия по хазарта (ДКХ) ще разреши тези въпроси. Що се касае до сравнението на закона с АСТА, моето лично мнение е, че за да има наистина резултат от предвидените промени в закона, е необходимо да се ограничи достъпът до нелицензираните сайтове чрез филтриране и още по-важното е да се криминализира всяко действие, с което се избягват забраните.
- Само преди дни Симеон Дянков обяви намеренията на правителството да въведе различно данъчно облагане за онлайн и офлайн операторите. Какво е вашето мнение по въпроса?
Възприемането на различно облагане пряко нарушава принципите на равнопоставеност за данъчно облагане на стопанските дейности. Ако то стане факт в България, това би довело до подвеждането на държавата под отговорност пред Европейския съд и значителни финансови щети за нея. В държавите-членки на Европейския съюз няма разлика между данъчното облагане на наземните и онлайн хазартни оператори. Важно е да се знае, че ако онлайн операторите получат привилегията да плащат по-ниски данъци от действащите наземно компании, последните ще бъдат принудени да закрият дейността си или да се трансформират в интернет такива, което неминуемо ще намали приходите в държавния бюджет.
- По какъв начин според новите текстове ще бъдат наказвани нелегалните хазартни оператори?
В чл. 96 са определени глобите и санкциите за тези, които организират хазартна игра или извършват дейност по този закон без лиценз. Глобата е в размер от 20 000 до 50 000 лв., а също така може да бъде наложена имуществена санкция. Когато постъпленията на съответния организатор надвишават 1 млн. лева, глобата вече е в размер от 200 000 до 500 000 лв. Ако пък говорим за постъпления над 5 млн. лв. - глобите са от 1 до 3 млн.
- Има ли яснота за това как хазартният бизнес може да рекламира услугите си?
Допуска се обявяване на наименованията на игрите, търговската марка на организатора, резултатите от игрите и тегленията на тиражите. Но тук липсват две много съществени неща – не можем да обявим как се играе определена игра и колко можеш да спечелиш. Ще уточня: когато става дума за игри с коефициенти, за всеки играч е изключително важно да знае, че ако заложи например 1 лв. на 9 числа и ги познае, ще спечели 40 000 лв. Ако ние като организатор не му дадем тази информация, не го ли подвеждаме?
- Опасения за свободата в мрежата имаше заради задължението на интернет оператори да блокират достъпа до нерегистрирани по българското законодателство сайтове за залагания. Как този проблем е решен в Западна Европа?
Темата е наистина деликатна, четох мнение на Европейския съд в Люксембург, според което всяко филтриране в интернет е нарушение на общностното право в ЕС. А задължението на доставчиците да следят потребителите е нарушаване на основни човешки права. Важно е да се знае обаче, че според нашия Наказателен кодекс организирането на хазартни игри без лиценз е престъпление. Това е престъпление и във всички европейски държави. Когато се извършва такова престъпление, трябва да се вземат съответните мерки.
03:43 | 11.09.22 г.