Журналистите по традиция са виновни. Ако не обръщат внимание на даден проблем, вината им се състои именно в това, ако пък обръщат – се появяват мнения „малко ли други проблеми има, че се занимавате точно с този“.
Кои са десетте основни обвинения, отправяни към журналистиката, и какво се крие зад тях?
1. Материалите, които се публикуват, са тези, които се продават – Причината да четете по-често за шумни среднощни партита, вместо за откриването на библиотеки, е, че ресурси на редактори, издатели и рекламодатели се насочват към тези теми, за които е сигурно, че ще събудят най-голям интерес. Така е било винаги, но днес, когато конкуренцията на медийния пазар никога не е била по-голяма, този принцип важи с особено голяма сила.
2. Много от материалите се публикуват без внимателен коректорски прочит – Във време, в което в редакциите се вихрят съкращения, а и в което се раждат все повече малки медии с ограничени ресурси, коректорите никак не са на почит. Често се случва написаните от журналисти и репортери статии да стават достояние на обществото, без да са минали проверка за правописни и граматически грешки. Възможно е дори тази тенденция да се засилва.
3. Много от материалите произлизат от информационни агенции – Преди години вестниците изобилстваха с регионални информации, подготвени от местните репортери. Днес подобна политика е силно нерентабилна, защото изисква огромен ресурс за много малък пазар. На помощ идват информационните агенции, които, при положение че поддържат поносими цени, спасяват не едно издание с по принцип лоялна аудитория.
4. Някои журналисти пишат, очаквайки награда - Развитието на журналистиката разви и много конкурси, роди награди и отличия, с които се поощрява работата на професионалистите в сектора. Това обаче кара някои журналисти да работят целенасочено в тази посока, пишейки като за конкурсна програма, което понякога ги кара да пропускат съществени за публиката факти и подробности.
5. Журналистите са пристрастни – Колкото и да се твърди, че някои журналисти искат да са безпристрастни и напълно обективни, това на практика е невъзможно. Обективни без „напълно“ е най-доброто, което може да се постигне, и това е било валидно винаги.
6. Някои журналисти използват онлайн енциклопедии – Всички използват онлайн енциклопедии. Трагедията не е голяма, стига да не се използват само такива източници, без последващата проверка.
7. Голямата конспирация – Критиците порицават медиите за това, че понякога умишлено намекват за организираност на действията дори там, където става дума за съвпадение, както и за изтъкване на отделни проблеми, които, извадени от общия контекст, налагат извода за мащабен организационен потенциал на фигури, които всъщност може и да не разполагат с приписваното им влияние. Покрай тези тактики обаче се изобличават и действително проблемни влияния.
8. Много журналисти работят по странични проекти – разфокусиране. В златната ера на журналистиката, когато сигурността на големите вестници не пораждаше страхове от уволнение поради ниска рентабилност на положения труд, журналистите можеха да си позволят да работят ексклузивно върху дадена тема, за да я разработят възможно най-добре. Днес това почти не е възможно. Събитията са много, ресурсите малко, появяват се странични проекти като писане на книги, създаване на блогове, поддържане на уебсайтове, консултантска дейност.
9. Забавлението над всичко – Тук правим малка препратка към първата точка от нашия списък. Историите за партита обаче се четат повече не само от тези за библиотеки, но и от тези за „жълтото“ в политиката, икономиката, технологиите или изкуството. Според някои професионалисти „смъртта“ на журналистиката настъпва тогава, когато се налага тоталната власт на лайфстайла. И ако се съди по най-четените материали в медиите (истории за развлечения и знаменитости), то можем спокойно да си зададем въпроса „Дали пък журналистиката вече тотално е лишена от живот?“. Успокоението може да е това, че покрай развлеченията все пак се намират (финансови) стимули за оцеляването и на останалите тематики.
10. Никой не разполага с отговори – Всеки търси спасителните отговори от журналистите, които да разрешат икономически и социални проблеми. Всъщност отговори журналистиката рядко дава. А който твърди, че това все пак се случва, е или наивен, или дезинформиран.
Използвани са наблюдения на медийни експерти от Щатите, Великобритания и България
16:08 | 09.09.22 г.