През 2001 г., тежки времена за интернет сектора, Джейсън Кац има неприятности. Неговият сайт за комуникации Platalk се опитва да прави пари, като предоставя безплатни услуги на потребителите и продава реклама. Внезапно обаче рекламата намалява, така че Кац, чийто сайт управлява чат стаи, в които може не само да се пращат текстови съобщения, но и гласови, решава да предприеме радикални мерки. Той започва да таксува хората, които искат да използват пълната версия на неговия софтуер за комуникация, като предлага и някои допълнителни екстри.
Какво се случва?
От 2004 г. Кац започва да генерира печалби и вярва, че, противно на мнението дотогава, хората наистина са склонни да плащат за онлайн услуги. „Мисля, че някои компании се страхуват, че ще отблъснат потребителите, ако поискат пари за абонамент за нещо, но това е абсолютна грешка”, казва той.
Дали е така?
Ако е така, както казва Кац, значи голяма част от големите технологични компании грешат. Възможно ли е те да се отказват сами от милиарди долари? Facebook например има 250 млн. членове, което го прави един от най-големите сайтове в мрежата. Компанията има приходи от между 300 млн. и 500 млн. долара на година от реклама, но никога не е отчитала печалба.
Twitter, друг популярен сайт в момента, има 40 млн. членове и също не генерира печалби. YouTube, видеосайтът на Google, продава реклама, но постоянно е на загуба.
Защо тези сайтове не таксуват потребителите си?
Ако техните услуги са толкова полезни, някои хора биха платили за тях. Въпреки това всеобщото правило в Силициевата долина днес е, че всичко в интернет трябва да бъде безплатно. Подчинени на тази догма, компаниите продължават да лъкатушат между налаганите им условия от средата и търсят всевъзможни начини да монетизират трафика си – любимата фраза на шефове, маркетолози и рекламисти в онлайн сектора.
Може би ще се взимат пари от клиенти, за да наблюдават какво казват потребителите за тях във Facebook и Twitter. Може би ще насочват хората към сайтове за онлайн търговия и ще взимат дял от похарчените от тези хора пари. Може и да влязат в хардуерния бизнес, разработвайки смартфони или други устройства, които да оборудват със своите приложения. Twitter би могъл и да взима пари от знаменитости и компании, за да „потвърждава”, че техните профили са наистина техни, така че читателите да имат доверие в информацията, която откриват на сайта.
Междувременно най-очевидният на пръв поглед отговор на въпроса как да се генерира печалба е: платена услуга. Дори и само част от потребителите на Facebook да започнат да дават по пет долара на месец за сайта, в който, ако са тийнейджъри, буквално стоят по цял ден, за да са наясно какво се случва, то това означава наистина голям бизнес.
Защо тогава повечето сайтове не правят услугите си платени – така както е сторил Кац, явно успешно. Защото Кац е изключение? Не само. По-скоро защото таксуването ще ограничи растежа им. Ще донесе краткосрочен успех. Ще ограничи големите възможности, които непрекъснатият тласък за развитие всъщност им дава. „Безплатно е и всеки може да се присъедини” е посланието (видно на сайта на Facebook), което всъщност води до големия бизнес – всеки човек по света може да стане потребител и е въпрос на въображение как да се възползвате от това, без да го отблъснете.
Какво се случва с Кац?
Кац, човекът, който управлява платената услуга Paltalk, отскоро има скромно предложение: иска от Facebook да интегрира неговия софтуер в социалната мрежа, за да могат огромният брой потребители на сайта да я използват... срещу заплащане. А Кац ще прибира част от приходите. Предприемачът е сигурен, че Facebook може да печели огромни суми от това начинание, от което и самият той ще натрупа състояние. Уви, от сайта и досега не са пожелали да се срещнат с него.
Той обаче не съжалява. Софтуерът му, стартирал като безплатна услуга, в началото представлява модерен чат, с опция за гласова комуникация. Впоследствие пуска и видеоуслуга, като базовият пакет е безплатен. Надградената услуга струва по 14,95 долара на месец, или 60 долара за годишен абонамент. За бизнес клиентите, да, той има и такива, се предлагат версии от 90 до 1000 долара на месец.
Само около 5% от 4-те милиона потребители на Paltalk си плащат. Ако този модел се приложи във Facebook, има потенциална възможност 5% от потребителите на сайта (12,5 млн. души) да плащат по 60 долара на година, което прави 750 млн. долара. Но дори и лишен от дял от подобен приход, Кац продължава да има успешен бизнес.
Той продължава да има и приходи от реклама, но сега те са дори по-малки от плачевната 2001 г. Истината за него е, че, ако не беше въвел платена услуга през онези години, той сега нямаше да е на пазара. И според някои този факт би трябвало да се има предвид и от големите технологични компании.
В крайна сметка се оказва въпрос на преценка. И на това какво разбираме под „добра компания”. Защото е вярно, че за потребителите най-добрите компании са тези, които предлагат удобна, качествена и безплатна услуга. Която отгоре на всичко се развива постоянно и предлага допълнителни екстри. За собствениците пък „добра” е компанията, която печели. Точно заради това и в сегашния тежък за всички сектори период все повече са защитниците на платените услуги, най-вече от бизнеси, които се считат за морално остаряващи на фона на модерните технологии – като например вестниците и техните борещи се за приходи онлайн издания.
Дали обаче с отминаването на кризата няма да се появи нова вълна от пълни с ентусиазъм предприемачи? Компании, които ще са готови за борба с „големите”, предлагайки безплатни услуги, съчетани с иновативни и традиционни начини за печалба, от които въвелите платени услуги ще загубят пазарен дял.
Използвани са данни от Newsweek, New York Times, Facebook, Paltalk и FT
21:57 | 25.08.22 г.