Първо бяха шофьорите на Uber, които идваха до вратата ти с едно натискане на копчето. Сега има хора, които ще ти донесат пакетче бисквити и хапче за глава.
Лесно е да се види защо е привлекателно новото изобилие от ултрабързи приложения за доставка, които обещават да доставят хранителни стоки до потребители до 10 минути. Един инвеститор в сектора бе спечелен, след като поръча пакетче ядки и кенче кола, които пристигнаха за 7 минути.
Да имаш хора на разположение не е нова идея. В страни като Великобритания бе обичайно заможните семейства да имат слуги, припомня редакторът на Financial Times Сара О’Конър. „Книга за управление на домакинството на г-жа Бийтън“, публикувана през 1907 г., казва, че едно домакинство с доходи от 1000 паунда годишно трябва да поддържа две или три прислужници, а такова с доходи от 200 паунда - „младо момиче за тежката работа“. В някои страни със силно неравенство като Индия богатите домакинства все още имат слуги.
Приложенията „на поискване“ позволиха версия за масовия пазар на лукса да имате хора на ваше разположение, които да вършат неща за вас – макар че това е група хора, които не познавате и вероятно няма да видите повече.
Компаниите понякога се възползват изрично именно от тази идея. Един от първите лозунги на Uber беше „частният шофьор на всеки“. Getir – приложение за ултрабързи доставки, казва, че „демократизира правото да мързелуваш“.
За някои критици ръстът на тази нова „обслужваща икономика“ е симптом на зараждащо се икономическо неравенство и подкласа без по-добри възможности. Но има още един фактор, които стои зад възхода: инвеститорите субсидират потребителите, финансирайки компании, които често таксуват по-малко за тези услуги, отколкото струва да ги предоставят.
Сега този модел е в опасност. Големият проблем е, че парите пресъхват. Десетилетие на евтини пари отвори път към висока инфлация, мрачни прогнози за растежа и по-високи лихвени проценти. Инвеститорите започват да се изнервят от това да трупат пари в компании на загуба. Акциите на листнати компании като Uber, Lyft и Deliveroo рязко поевтиняха.
Много от приложенията за ултрабързи доставки намаляват и работните позиции в опит да покажат на инвеститорите, че се отнасят сериозно към рентабилността. „Повтаряйки Джери Макгуауър, трябва да им покажем парите“, каза главният изпълнителен директор на Uber Дара Косровшахи в скорошна бележка до служителите.
Но правенето на пари вероятно ще означава по-ниско заплащане за служителите или по-високи такси от клиентите. Моментът е лош и за двете. Безработицата е ниска и свободните работни места са в изобилие в много страни от САЩ и Великобритания до Европа и Австалия. Служителите имат повече възможности от преди. Освен това високата цена на бензина прави шофирането насам-натам по цял ден особено скъпо.
Освен това съдилищата, регулаторите и законодателите стават все по-стриктни към нуждата от трудови права и защита на служителите в подобни компании.
Върховният съд във Великобритания миналата година отсъди, че Uber реално наема служителите си, което означава, че им дължи минималното заплащане за страната, платен отпуск и вноски за пенсионно осигуряване. ЕС също представи планове да даде трудови права на много служители от тези компании, които в момента биват третирани като самостоятелно заети лица. Няколко нови приложения за ултрабързи доставки, включително Getir и Gorilla, вече наемат служителите си.
Таксуването на клиентите с по-високи цени също ще бъде трудно. Безработицата може и да е ниска, но високата инфлация изяжда заплатите на хората. Във Великобритания Английската централна банка прогнозира най-лошия натиск върху разполагаемия доход от поне 30 години.
Вече има признаци, че хората свиват излишните си разходи – а нищо не е по-излишно от това да платиш на някой да ти донесе пакет бисквити вкъщи.
Потребителите очевидно ценят изкусните технологии зад компании като Uber. Но колко търсене ще запазят подобни услуги, щом вдигнат цените?
Остава да видим колко от тези компании ще оцелеят през следващите няколко години и под каква форма. Но златната епоха за потребителите на услуги на поискване със сигурност приключва.
В десетилетието след финансовата криза от 2008 г., когато ръстът на заплащането бе сравнително в застой за мнозина, тези приложения може би ни дадоха усещане, че сме по-богати, отколкото наистина бяхме, макар и с някои прикривани дългосрочни разходи. Мързелът може и да демократизиран – но не за дълго.
02:39 | 14.09.22 г.