Глобата бе изненадваща, както поради размера си, така и поради мястото на налагането ѝ. Италианският орган за защита на конкуренцията неотдавна глоби Amazon с 1,13 млрд. евро (1,28 млрд. долара) за предполагаемо привилегироване на продавачите, които използват логистичните услуги на компанията. Малко преди това италианските регулаторни органи наложиха серия от многомилионни глоби в евро срещу Apple, Google и Facebook.
Посланието беше ясно: не само Брюксел се бори с големите технологични компании в САЩ. Това правят също Рим, Берлин и Париж. Националните регулаторни органи в Европа изглежда са мотивирани отчасти от истинско желание да предотвратят злоупотребите на своите пазари. Отчасти те казват на Брюксел, че искат да продължат да играят ключова роля в процеса на въвеждане на новия Закон за цифровите пазари (DMA) в Европа, пише в анализ за Center for European Policy Analysis (CEPA) Джана Бранколини - американски журналист и адвокат, която живее в Милано и отразява екологичната и финансовата политика в Европа за Bloomberg и италианската икономика за Los Angeles Times.
DMA определя някои доставчици на онлайн услуги като "пазачи", които контролират достъпа до определени пазари. В законопроекта се изброяват редица препоръки за тях. Според настоящия обхват, който се обсъжда в Брюксел, повечето, ако не и всички "пазачи", ще бъдат американски компании, които управляват онлайн пазари, магазини за приложения, онлайн търсачки, социални мрежи и облачни услуги. Техните сделки по сливания и придобивания ще бъдат подложени на допълнителен контрол. Според проектотекста тези големи платформи се радват на „утвърдена и трайна позиция, често в резултат на създаването на конгломератна екосистема около основните услуги на техните платформи, което засилва съществуващите бариери за навлизане“.
Въпреки че европейските лидери се споразумяха за широката рамка за DMA, сега те, Европейският парламент и Европейската комисия трябва да уточнят подробностите. По-специално остава да се види как правоприлагането ще бъде разпределено между Европейската комисия и националните регулаторни органи.
Дружествата се опасяват, че ще бъдат обект на 27 различни тълкувания на новите правила. Защитниците на Брюксел настояват, че те могат да осигурят единно съгласувано и последователно прилагане и да избегнат проблемите, които възникнаха през последните години във връзка със забележителния закон на блока за защита на личните данни GDPR. GDPR възложи на Ирландия и Люксембург, където се намират европейските централи на Google, Facebook, Microsoft, Apple и Amazon, отговорността за прилагането - и бяха проведени малко разследвания.
Националните правоприлагащи органи от големите европейски държави отговарят, че самият Брюксел често е бил твърде бавен - през 2009 г. той започна антитръстово разследване на Google, което все още се разглежда в европейските съдилища. Националните представители смятат, че разполагат с необходимия експертен опит за налагане на ефективни наказания.
По-рано този месец германската служба за борба с картелите обяви, че разследва потенциално антиконкурентни практики, свързани с обработката на лични данни от страна на Google. Службата, или Bundeskartellamt, провежда консултации с гиганта в областта на търсачките, за да обсъди опасенията за конкуренцията, свързани с Google News Showcase.
Френските регулатори за защита на личните данни наложиха глоби в размер на 150 млн. евро (169 млн. долара) и 60 млн. евро (67,6 млн. долара) съответно на Google и Meta Platforms на Facebook заради техните политики за бисквитките. Макар че сайтовете предлагат бутони за незабавно приемане на бисквитки, те не предлагат еквивалентно решение за лесно отказване от бисквитките, установи CNIL, Националната комисия по информатика и свободи.
В изявление Google заяви, че „се ангажира с по-нататъшни промени и активна работа с CNIL в светлината на това решение". Facebook каза, че преглежда решението и подчерта, че потребителите могат да преразгледат и да управляват контрола върху данните си по всяко време.
Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato, или AGCM, обвини Amazon в предоставяне на неразрешени привилегии на продавачите, които са използвали Amazon Logistics на платформата. Тези продавачи са получавали несправедливи предимства, като например по-добра видимост, по-високи позиции при търсене и по-добър достъп до потребителите чрез програмата Amazon Prime и престижната функция Buy Box.
Освен че ще плати глобата, Amazon трябва да определи и публикува набор от стандарти, които дават право на даден продавач да участва в Amazon Prime. След това компанията трябва да „предостави всички привилегии по отношение на продажбите и видимостта в платформата на всички продавачи от трети страни, които спазват стандартите", заяви AGCM.
Около година след като Италия обяви своето разследване за логистичните практики на Amazon, Европейската комисия информира Amazon, че също е стигнала до предварителна констатация, че Buy Box и етикетът Prime нарушават антитръстовите правила на ЕС, като задушават конкуренцията в електронната търговия. Тя обаче все още не е обявила окончателно решение или наказание.
Amazon подаде съдебен иск, за да се опита да спре паралелните разследвания, но през октомври Съдът на Европейския съюз постанови, че и двете могат да продължат.
Съобщава се, че Amazon планира да обжалва италианската глоба. „Предложената глоба и средства за защита са необосновани и непропорционални", заяви говорител на компанията в изявление.
Намерението на Европа да наложи строги регулации на американските големи технологични компании отдавна е известно. Но това, което все още не е сигурно, е дали тя ще наложи единен, обхващащ целия континент механизъм за правоприлагане, или компаниите ще трябва да управляват риска държава по държава. Това е гигантски въпрос. Отговорът ще определи до голяма степен дали континентът някога ще създаде единен цифров единен пазар.
*Monopolista - монополист, от италиански
03:46 | 13.09.22 г.