През 2013 г. Карл Айкън се насочи към най-голямата компания в света. Активистът се сдоби с 1% дял в Apple, разкритикува „нелепото“ ѝ трупане на пари, поиска обратно изкупуване на акции за 150 млрд. долара и заплаши да предизвика акционерен вот.
Думите му бяха взети на сериозно от пазара и от компанията. Цената на акциите на Apple се повиши, когато той придоби книжа от гиганта, и спадна при продажбата им. Главният изпълнителен директор Тим Кук се почувства задължен да вечеря с ветерана и да чуе мнението му, припомня Financial Times.
Но не всичко опираше до пари. Айкън беше убеден, че Apple ще произведе телевизор до 2016 г. и кола до 2020 г. Той беше необичайно конкретен в очакванията си: телевизорът ще е 55 на 65 инча например. Но такива продукти така и не се появиха.
Основната му теза беше, че акциите са нелепо подценени, търгувайки се значително под нивото на S&P 500, въпреки рекордният постоянен растеж на Apple и голямата ѝ печалба.
Но нещата вече не стоят по този начин. Стойността на Apple беше едва 424 млрд. долара, когато Айкън разкри първоначалния си дял за 1 млрд. долара. Тази седмица пазарната капитализация на компанията премина границата от 3 трлн. долара и тя се търгува с голяма премия спрямо индекса.
Айкън така и не се възползва от случващото се. Позовавайки се на опасения относно перспективите на Apple в Китай, той се оттегли през 2016 г. В крайна сметка Айкън изкара 2 млрд. долара от продажбата на акциите си, но щеше да има десетки милиарди, ако не се беше отдръпнал.
Част от причината за повишаването на капитализацията е фактът, че Кук успешно измести приходния микс от хардуер като iPhone към софтуера и услугите, които са по-надеждни и печеливши.
Но също така заложи на пари в брой. Въпреки че препоръките на Айкън за обратно изкупуване на акции не беше спазено максимално, Apple значително увеличи плащанията към акционери. Компанията започна да плаща дивиденти през 2012 г. Сега връща по над 100 млрд. долара годишно на акционерите си.
Карл Айкън. Снимка: Victor J. Blue/Bloomberg
Основателят на Apple Стив Джобс ревниво пазеше най-голямата корпоративна касичка в света, почти белязана от фалит през 90-те години. Но промяната в стратегията помогна за повишаване на оценката на компанията, давайки ѝ по-висок клас защита.
Всички активисти, които днес се опитват да последват примера на Айкън, са в по-различна позиция от него. Придобиването на 1% дял изглежда почти непостижимо, да не говорим за натрупването на достатъчно акции, за да бъде притиснат бордът.
Но и други неща се промениха от 2013 г. насам. Размерът е по-малко важен, ако активистът има солидна история например. Активистите в Engine No 1 имаха малък дял в ExxonMobil, но спечелиха спрямо по-големите акционери и наложиха промяна в политиката на компанията относно емисиите.
Колкото и да е странно, Apple изглежда по-уязвима към натиск от страна активистите, отколкото след Айкън. Нова порода активисти купува малки дялове и ги използва, за да прокарва решения на акционерите. Новата Комисия по ценните книжа и фондовите борси улеснява това.
В четвъртък Apple публикува предложения, които ще бъдат гласувани през март. Те включват шест предложения от акционерите, вариращи от забрана на клаузи за заглушаване гласа на служители, страдащи от дискриминация, до увеличаване на прозрачността за това как компанията премахва приложения от своя App Store.
Тези теми представляват много по-сложно предизвикателство от някогашните изисквания. По-лошото за Apple: на най-големите ѝ акционери вече не може да се разчита, че ще следват корпоративната линия. Това е достатъчно, за да накара Тим Кук да копнее за вечеря с Карл Айкън.
06:34 | 13.09.22 г.