Новогодишно решение на милиардера Джак Дорси: да отделя повече време на Tidal, музикалната стрийминг платформа, наскоро придобита от неговата финтех фирма Block, и по-малко време на Twitter, на която вече не е главен изпълнителен директор.
Покупката на Block за 297 млн. долара на мажоритарния дял в Tidal беше едно от големите пост-Covid събития в музикалния бизнес през последната година, след като суперзвездите се оказаха особено надеждни и устойчиви източници на пари по време на пандемията. Брус Спрингстийн и носителите на правата върху творбите на Дейвид Боуи продадоха каталозите им за деветцифрени суми. Осемчасов документален филм за Beatles стана причина за вълнение за Walt Disney, а Adele индиректно счупи веригата на доставки на плочи.
Но като се има предвид, че Tidal е стрийминг джудже в сравнение със Spotify и Apple Music, чийто комбиниран пазарен дял е около 50%, услугата не трябва просто да имитира стрийминг гигантите, пише Лионел Лорънт в коментар за Bloomberg.
Хипи инвеститорът Дорси заяви, че иска да подобри „икономическото овластяване“ и „финансовата свобода“ на всички музиканти – достойна цел, която заслужава повече ресурси, отколкото еуфорията, която той създава около волатилни криптовалути като биткойна, или предупрежденията за „хиперинфлация“.
Музиката преживява много неравномерно възстановяване. Преди две десетилетия музиката „стана безплатна“, когато MP3 файловете направиха песните бързо и безкрайно споделяни. След това цената от 9,99 долара набра популярност с популярните стрийминг абонаменти. Това върна приходите в индустрията до 20-годишен връх и погреба компактдисковете, но задълбочи разделението в индустрията, тъй като първият 1% от изпълнителите прибира приблизително 90% от възнагражденията от стрийминг.
Това, което стрийминг икономиката предвещаваше, Covid го донесе. Според анализатора на Bloomberg Intelligence Амин Бенсаид приходите от музика на живо са спаднали с две трети през 2020 г. Прехвърлянето на всичко онлайн направи пая по-голям,но също така означаваше много повече усти за хранене, казва Уил Пейдж, бивш икономист в Spotify и автор на “Tarzan Economics”.
Певецът и автор на песни Сам Йорк, който е свирил с хора като Ед Шийрън и Джеси Джей, твърди, че се е насочил към друга кариера още през 2020 г. – сега е адвокат – и е виждал други изпълнители да стават водопроводчици или да заработват в кол-центрове след появата на Covid. Това е криза на неограниченото предлагане, твърди той.
Оставени без контрол, тези Игри на глада могат да станат по-лоши. Музиката изостава в икономиката на вниманието, както показва горната графика на цените на акциите. Spotify загуби една четвърт от стойността си миналата година, а Meta Platforms и Netflix поеха нагоре.
И въпреки че старите звезди ще бъдат препакетирани, направени на мемета и превърнати в холограми, за да се гарантира дълголетието им, Стивън Уит, автор на “How Music Got Free”, посочва, че очаква онези, които са по-надолу по веригата, да бъдат изправени пред още по-голям натиск, не на последно място, защото подкастите и аудиокнигите се множат. Нищо чудно, че слушането на музика, което някога представляваше серия от моногамни връзки с албуми и групи, сега наподобява културата на съблъзняване в Tinder, твърди анализаторът от MIDiA Research Марк Мълиган.
Като се има предвид всичко това, как точно се вписва Tidal? Платформата би могла поне да издигне флага на по-справедливото разпределение на стрийминг печалбата в момент, в който регулаторният контрол нараства. Повече „ориентирани към потребителя“ модели на плащане, които разпределят абонаментните такси от 9,99 долара според индивидуалните вкусове (а не глобалните потоци), заслужават да бъдат тествани. Наскоро Tidal сключи сделка с дигиталния дистрибутор DistroKid, като разпредели 10% от средствата от своята премиум услуга за 19,99 долара на най-слушаните от потребителите изпълнители.
Дорси може да последва примера на платформи като Kickstarter или Patreon – основни играчи в т.нар. „икономика на създателите“ – които позволяват на изпълнителите да събират пари директно от феновете. Инвестирането в инструменти от типа „направи си сам“ могат да привлекат повече музиканти и да подобрят финансите им. Проучване на Page показва, че приходите на час на един автор от стрийминг на музикална платформа се равнява на около 0,01 долара на потребител, докато стриймингът на живо в Twitch е 0,15 долара на потребител.
Това не са магически пръчки. Ориентираният към потребителя стрийминг модел може само да пренасочи приходите на „музикалния елит“, вместо да направи революция, а Patreon да не свърши толкова добра работа. Не всеки ще се адаптира към свят, който неумолимо се насочва към базирането на социалните интеракции на финансите и чувството за принадлежност – входен билет за безкрайна дискотека, както някога каза икономистът Джак Атали. Шумът около надценените и спекулативни незаменими токени (NFT) не постигна много отвъд добавянето на богатство към елита и навличането на гнева на Брайън Ино.
И все пак всеки шанс за създаването на нещо ново си струва опита. Tidal и Block могат да се превърнат в лаборатория за онова, което рисковият инвеститор Ли Джин някога нарече „средна класа“ на създателите.
11:33 | 13.09.22 г.