Европа почти приключи с пренаписването на своя дигитален правилник. Сега идва трудната част: кой да го наложи.
В четвъртък страните от Европейския съюз (ЕС) одобриха Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари – знакови предложения, насочени към ребалансиране на онлайн света в полза на потребителите, които същевременно държат големите технологични фирми по-отговорни за това, което се публикува онлайн, и за конкуренцията с по-малки компании, пише Politico.
Лидерите на ЕС се надяват да финализират тези правила със своите колеги в Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП) през първата половина на следващата година. Вече обаче има някои въпросителни - кои регулатори ще имат право да налагат огромни глоби - между 6 и 10 процента от годишните приходи на компанията, за потенциални нарушения.
От една страна, някои искат Комисията да поеме по-голяма роля в наблюдението на дейността на Facebook, Google и Amazon, след като усилията за прилагане на стандартите за поверителност на блока, Общият регламент за защита на данните (GDPR), попаднаха в капана на споровете между националните регулатори кой носи отговорност.
От друга страна, други искат отделните страни членки да запазят важни правомощия. Този лагер включва национални агенции, особено органите за конкуренция.
Брюксел заложи репутацията си на дигитален полицай на Запада на тези нови предложения, като се надява да подтикне собствените си страни членки и съюзници като САЩ и Великобритания да последват примера му, като ограничат потенциални нарушения предимно на гигантите от Силициевата долина. Новите правила обаче ще бъдат толкова добри, колкото и начина, по който се прилагат, а политиците са разделени относно ролята, която Комисията трябва да играе спрямо националните органи.
Тези различия сега трябва да бъдат преодолени през следващите шест месеца, преди европейският цифров правилник – обхващащ както антитръстовите, така и законите за социалните медии, да стане закон в целия блок от 27 държави, най-вероятно до 2023 г.
„Това е революция за големите технологии. Това е революция и за Европа, що се отнася до интеграцията“, казва Александър де Стрийл, ръководител на външна експертна група, която помага на Комисията с предложения, свързани с онлайн икономиката.
„Прилагането ще бъде изключително сложно. Мисля, че Комисията е подценила задачата“, допълва той.
Битката за това колко контрол ще има Комисията върху обновеното цифрово законодателство на Европа се различава между Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA). Според първоначалните предложения за DSA, който регулира политиките за модериране на незаконно съдържание в социалните медии и сайтовете за електронна търговия, Брюксел се очакваше да играе втора цигулка пред националните регулатори.
В съответствие с правната традиция в блока, националните надзорни органи щяха да бъдат най-важните правоприлагащи агенции, освен ако проблемите не обхващат няколко държави, което изисква да се намесят служители на ЕС.
През последната година на преговори това се промени. Плановете, одобрени от националните правителства, ще превърнат Комисията в единствен регулатор за най-големите технологични компании като Facebook и Google, като поверят на Брюксел правомощието да налага глоби за милиарди, ако тези компании не противодействат достатъчно на незаконното съдържание в своите платформи. Националните регулатори ще контролират по-малките платформи.
Този 180-градусов обратен завой произтича от опита в рамките на европейските правила за поверителност, които изискват една агенция — предимно ирландския или люксембургския орган за защита на данните, да бъде единственият регулатор, отговарящ за американските технологични гиганти, тъй като тези фирми имат седалища в двете страни заради по-ниските данъци.
Петима служители на Комисията коментират пред медията, че ограниченията на тази система, включително липсата на ресурси на националните регулатори в сферата на неприкосновеността на личния живот, за да наложат правилата, и споровете между агенциите на различните държави относно това кой трябва да ръководи разследванията, са подтикнали политиците да се обърнат към Брюксел, а не към националните столици за прилагането на Закона за цифровите услуги.
02:55 | 14.09.22 г.