В скандинавската митология Бифрьост е горящ мост, който свързва различни светове. През 2021 г. същата роля играе финансиран от Силициевата долина оптичен кабел, който свързва Съединените щати и Сингапур, пише Алекс Уеб в анализ за Bloomberg.
Обявеният наскоро модерен Бифрьост е един от двата нови трансатлантически оптични кабела, които целят да увеличат капацитета на данните, разменяни от двете страни. Те са подкрепени от Google и Facebook и ще преминат през нов маршрут, който гарантира заобикалянето на Китай. Проектите разкриват степента, с която части от света действат все по-предпазливо спрямо Китай и са все по-зависими от американските технологични гиганти.
Голяма част от 500-те подводни кабела, покриващи земното кълбо, следват пътя на исторически важните морски пътища. Има голяма концентрация на кабели през Червено море, Северния Атлантически океан и значителен брой в Южнокитайско море. Всъщност повечето кабели, свързващи Северна Америка и Азия, достигат Япония, преди да преминат покрай Тайван и през Южнокитайско море.
Но този маршрут създава два проблема. Първо, сравнително честите земетресения край бреговете на Тайван могат да скъсат кабелите и да нарушат връзките. И второ, те са много близо до Китай, а американските разузнавателни агенции смятат, че това носи риск, както написа през 2019 г. Джеймс Ставридис, пенсиониран адмирал от Военномороските сили на САЩ.
Миналата година Google и Facebook трябваше да се откажат от плановете си за отделен кабел, който щеше да свърже Хонконг със САЩ, след като Министерството на правосъдието поиска Федералната комисия по комуникациите да откаже да даде разрешение. Министерството заяви, че кабелът ще даде на Китай начин да придобие лични данни на американци, като се има предвид, че една от участващите в проекта компании е с държавно участие.
Този последен проект помага за заобикалянето на тези проблеми. Двата кабела, вторият от които носи името Echo, пресичат Тихия океан до Гуам, американска островна територия и оттам поемат към индонезийските острови, нагоре към Яванско море и Сингапур, старателно избягвайки всякаква близост с Китай.
В това има стратегически смисъл. Такива кабели имат живот от 15 до 20 години. Тъй като Китай става все по-категоричен в позициите си към света, е разумно данните да се държат далече от страната. Връзката все пак дава на двата технологични гиганта възможност за пренос на данни към и от бързо развиващите се пазари като Индонезия и Малайзия – държави с общо население от 300 млн. души.
Връзката със Сингапур също е разумна. Както в глобалната търговия, островната държава вече е важна връзка и когато става дума за данни, предавани от Южнокитайско море на североизток и от Индия на запад, твърди Алън Молдин, анализатор в компанията за пазарни проучвания Telegeography. Страната се сдоби с още по-голямо значение, след като Китай предприе репресии срещу Хонконг – другият основен играч в обмена на данни в Азия. Инвестицията е отличен пример за това как натискът е в полза на Сингапур.
Трансатлантическото начинание казва и нещо важно за самите технологични компании. Двете връзки ще увеличат общия капацитет за трансфер на данни през Тихия океан със 70% според Facebook. И значителна част от това ще бъде запазена изключително и само за Google и Facebook.
Така че макар проектът да подобрява интернет свързаността на ключови пазари за растеж, той също така ще помогне да се намалят разходите на двете фирми в дългосрочен план, като се гарантира, че те няма да договарят нови скъпи договори за наем за предаване на данни. Тъй като използването на данни ще се увеличи с появата на 5G мрежите, това може да им даде предимство пред конкурентите, които не разполагат с толкова средства и нямат свой собствен специален капацитет за данни.
Google е инвестирала в поне 15 подводни кабелни проекта по целия свят. Facebook е вложила средства в около дузина. Amazon.com и Microsoft, които се конкурират с Google в облачните услуги, инвестират активно в подводна инфраструктура. Всеки кабел може да струва по няколко милиона долара.
11:20 | 13.09.22 г.