Спрягат се различни мотиви във връзка със засилващата се решимост на ЕС да установи контрол над американските интернет гиганти. Един такъв е гневът, че злоупотребяват с господството си на пазара. Друг е страхът, че застрашават здравето на европейските демокрации, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
Но често най-силният мотив е усещането, че Европа изостава много в надпреварата за изграждане на дигитална икономика от 21-ви век и затова се нуждае от по-добра цифрова индустриална политика.
Усещането е оправдано. Европейците не изостават при използването на дигитални технологии, но САЩ и все повече Китай са водещи при иновациите в технологичния сектор. Това не трябва да води до „завист спрямо Google“.
Удовлетворението от огромните високотехнологични преразпределители на богатство и манипулатори, стига да са европейски, би било лоша цел. Вместо това ЕС трябва да се стреми да улесни своите технологични иноватори да достигнат общоевропейско ниво, без да затрудняват растежа на тези, които идват след тях.
Технологичното регулиране на ЕС върви в правилната посока. То подходящо се фокусира върху отворените технологични пазари, преносимостта и споделянето на данни, както и върху бариерите за влизане, издигнати от пазарни доминанти. Всичко това би могло да бъде усилено, но съществува риск от объркване на целите и средствата.
Дори ако цифровата индустриална политика се нуждае от поддържащо регулиране, за да успее, двете основни причини, поради които на технологичните компании в ЕС им е по-трудно от американските конкуренти да вдигнат мащаба, нямат много общо със самия дигитален сектор.
Едната причина е недостигът на капитал. Финансирането в ЕС е доминирано от банкови заеми, които са неподходящи за предприемаческия риск, свързан с технологичните стартъпи и техния растеж. Пазарите на рисков капитал са много по-плитки и по-фрагментирани, отколкото в САЩ или Великобритания.
Втората е, че пазарите на стоки и особено на услуги все още не са достатъчно интегрирани. Американски технологичен стартъп, който успява на местния си пазар, може почти без усилия да достигне континентален размер. Това от своя страна е добра база, от която да завладее света.
Това не е така в амбициозно наречения единен пазар на ЕС. Като цяло не става въпрос за липса на цифрови правила. По-скоро фрагментираните „стари“ пазари в Европа затрудняват технологичните иноватори да създават нови, по-евтини начини за производство, трансгранично и мащабно, на музика, масови финансови и юридически услуги или дори директни продажби на физически стоки.
14:54 | 13.09.22 г.