Видовете платформи за доставка на услуги в България по оста Uber – Airbnb

Автор: Адвокат Жулиета Мандажиева

В рамките на 2 години (2017 – 2019) СЕС се произнесе с две основополагащи решения i относно разграничителните критерии, които се прилагат по отношение на някои основни видове платформи, активни на територията на ЕС, с цел определяне на приложимото право. Макар решенията да се отнасят конкретно до, съответно, приложение за осъществяване на превози в градски условия на кратки разстояния, от една страна – Uber и peer-to-peer приложение за краткосрочни наеми на имоти за жилищни нужди, предимно с цел туристически и бюджетни бизнес пътувания – AirBNB, от друга, от тях могат да се направят важни изводи за подхода, който СЕС, респективно - националните съдилища, биха използвали с цел квалификацията и регулацията на услуги, предоставяни по подобен начин от други приложения.

В тази статия избрах да разгледам характеристиките на няколко платформи, присъстващи на българския пазар на произволен принцип. Това са: 1. domestina.bg (платформа, осигуряваща услуги за почистване, предимно на крайни потребители), 2. goodknight.bg (за наемането на почасова грижа за деца), 3. advokatami.bg (платформа за предоставяне на правни, счетоводни и админстративни услуги и генериране на персонализирани документи), 4. auxionize.com (платформа за организиране на търгове за бизнес услуги) и 5. уча.се (платформа за продажба на дигитално съдържание с образователен характер).

В хода на изложението ще очертая основните характеристики по разделителната ос Uber/AirBNB, която създава своеобразна матрица за класификация на видовете платформи по техни определящи признаци. Ще посоча какво е практическото значение на този тест за определяне на регулаторния подход към съответната платформа. Ще позиционирам петте произволно избрани платформи, прекарвайки ги през теста на СЕС, което ще даде основа за определяне на правния контекст, приложим към всяка една от тях. Ще допълня теста с последващи развития и специфични проявления на правото на ЕС във връзка с особеностите на всеки отделен случай.

Преди всичко, за по-доброто осмисляне на значението на решенията и конкретните им измерения, следва да бъдат разяснени някои основни понятия, с които те боравят:

Какво е "услуга на информационното общество" в правото на ЕС?

"Услуга на информационното общество" е дефинирана в Директива 2015/1535, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (дефиницията е факт още от края на миналия векii, но уредбата е осъвременена). Това са огромна и многообразна група услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне обуславят нуждата от по-различна регулация, хармонизирана в по-силна степен на ниво ЕС спрямо други (условно да ги наречем аналогови) услуги. Естествено, винаги трябва да се вземе под внимание дали дадена услуга, изпълняваща характеристиките на услуга на информационното общество, не попада в обхвата на специална секторна регулация, която може да изключва частично общата (типичен пример са дигиталните финансови услуги).

И така: услугата на информационното общество нормално се предоставя (i) срещу възнаграждение (но може и да не е непременно срещу парично възнаграждение, а например срещу лични данни за относно потребителско поведение), (ii) от разстояние – страните не присъстват едновременно на едно и също място, (iii) чрез електронни средства (в най-широк смисъл iii) посредством пренос на данни (iv) по индивидуална молба.

Когато изследваната услуга отговаря на тези характеристики, при липса на специално секторно законодателство, намира приложение Директива 2000/31 за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар ("Директива за електронната търговия").

Обичайно, когато клиенти на услугата на информационното общество са потребители, т.е., физически лица, които не действат в професионално или лично качество, правото на защита на потребителя при сключване на договори от разстояние се прилага в пълен обем. Това е толкова широка тема, че заслужава да бъде разгледана отделно в последствие и затова сегашното изложение я изключва от своя обхват.

Какви са разделителните критерии, които Съдът на ЕС използва за да отграничи, чрез посочените по-рано в тази статия две решения, платформите тип "Uber" от платформите тип "AirBnb"?

• Отделима ли е посредническата услуга (заедно със съпътстващите услуги), предоставяна чрез платформата, от услугата, която цели да улесни iv?

Uber	Не
AirBnb	Да

Извод: Ако "посредническата услуга е неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е услуга с различна правна квалификация", то тя не е услуга на информационното общество v.

• Може ли услугата, към която се посредничи, да бъде осъществена самостоятелно, макар и по друг начин? Абсолютно необходима ли е платформата за извършването на услугата? vi

 

Uber	Да
AirBnb	Не

 

Извод: Ако "аналоговата" (например, транспортна) услуга не може да бъде предоставена по алтернативен начин в отсъствието на платформата (например произволните пътници няма как да се свържат с и ползват услугите на произволните шофьори в случая на Uber), то платформата не предоставя услуга на информационното общество.

• Определя ли платформата размера или максималния размер на цените на услугата vii?

 

Uber	Да
AirBnb	Не

Извод: ако платформата участва в определянето на цената на услугата до крайния ползвател, то това показва, че тя има по-скоро решаващо влияние в предоставянето й, т.е., подчертава неотделимостта на посредническата услуга от услугата, към която се посредничи.

• Решаващо ли е влиянието на платформата? Например, определя ли тя качеството и стандартите на участниците в предоставянето на услугата, обектите, с които същата се предоставя, както и поведението на тези участници? viii

 

Uber	Да
AirBnb	Не

Извод: възможността на платформата да влияе върху поведението, качеството и стандартите на предоставянето на услугата по обвързващ начин за участниците отново подчертава сливането на посредническата и "аналоговата" услуга.

Практическо значение на теста Uber/AirBnb за определяне на регулаторния подход към съответната платформа

Принципът за свободно предоставяне на услуги е залегнал в чл.56 от Договора за функциониране на ЕС. Ето защо държавите членки като правило не могат да налагат ограничения на национално ниво на услуги, предоставяни от търговци, установени в други държави членки. Транспортните услуги се подчиняват на отделен режим (чл.58 ог ДФЕС) и по тази причина в случая на Uber подходът на националните държави ix се различава.

Що се отнася до услугите на информационното общество, когато услугата на дадена платформа бъде определена като такава, то към нея се прилага законът на държавата по произход на организатора на платформата x. По същата логика към българските платформи е приложим Закона за електронната търговия, който транспонира директивата за електронната търговия, като основен закон.

При подобните на Uber платформи, при които посредническата услуга не може да бъде отделена от основната и платформата оказва решаващо влияние по отношение на последната, приложим като основен би бил Закона за дейностите по предоставяне на услуги, транспониращ Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар.

Как се подреждат петте платформи по оста на теста Uber/AirBnb?

5 платформи – 5 критрия

• Domestina.bg

 

Отделима ли е посредническата услуга от "аналоговата услуга"?	По-скоро не xi.
Може ли "аналоговата услуга" да бъде осъществена без посредническата, макар и по друг начин?	Също по-скоро не. Организацията, администрирането, осчетоводяването и разпределянето на плащането, контрола, обучението и единните стандарти правят услугата това, което е. Обяви в интернет не биха могли да напаснат така интересите на търсещите и предлагащите и да осигурят замяна при отсъствие, например.
Определя ли платформата цената?   Решаващо ли е влиянието на платформата за качеството на услугата, стандартите, поведението на участниците?	Да xii   Да, платформата предлага рейтинг и подробна стандартизирана форма за обратна връзка, чрез която се регулира стандарта на изпълнение и която има отражение върху заплащането на изпълнителите

Извод: платформата се позиционира под етикет "Uber" по критериите на СЕС и дейността й се регулира от Закона за дейностите при предоставяне на услуги, а не от Закона за електронната търговия – съответно, при навлизане на пазар извън българския, Domestina ще следва да се съобрази с местното законодателство на страната членка, която таргетира. Специална секторна регулация на аналоговата услуга е малко вероятно да има в която и да е от държавите членки.

Забележка: Освен основната си услуга, платформата предлага и допълнителни, отделни услуги, които се извършват от подизпълнители – юридически лица, чиито оферти се подреждат и класират по определени критерии. Тези услуги не са взети предвид при достигането до горния извод и заключението за тях може да се различава.

• GoodKnight.bg

Отделима ли е посредническата услуга от "аналоговата услуга"?	По-скоро да xiii.
Може ли "аналоговата услуга" да бъде осъществена без посредническата, макар и по друг начин?	Също по-скоро да, чрез обяви за почасова гледане на деца, но не със същата ефективност и бързина.
Определя ли платформата цената?   Решаващо ли е влиянието на платформата за качеството на услугата, стандартите, поведението на участниците?	Изглежда даx iv   Да, платформата предлага подборxv на страните, контрол на качеството и обучение

 

Извод: макар формално разделение между аналоговата и посредническата услуга да е прокарано, на практиката през стриктния подбор и контрол по отношение на участниците, контролирането на цените и политиката за канселиранеxvi на практика платформата упражнява решаващо влияние по отношение на аналоговата услуга. Изглежда, че изводите, направени относно приложимото право спрямо Domestina, следва да се пренесат и към Goodknight.

• Advokatami.bg

Платформата предлага два основни типа услуги – използване от потребителя на специализиран софтуер за генериране на персонализирани документи, от една страна и свързване с адвокат по конкретен казус, от друга. Двете услуги са доста различни по своя характер. Независимо дали работи с наети подизпълнители, които проверяват качеството на изготвените модели на документи, първият вид услуга очевидно се предоставя пряко от платформата с помощта на софтуерно решение xvii. Анализът по-долу се отнася до посредническата услуга, насочена към връзката с адвокат, имащ договор с платформата.

 

Отделима ли е посредническата услуга от "аналоговата услуга"?	По-скоро даxviii
Може ли "аналоговата услуга" да бъде осъществена без посредническата, макар и по друг начин?	Да
Определя ли платформата цената?   Решаващо ли е влиянието на платформата за качеството на услугата, стандартите, поведението на участниците?	Изглежда неxix   Макар платформата да извършва първоначален подбор на асоциираните през адвокатската кантора адвокати, предоставянето на услугата като съдържание и отговорност е в обхвата на правомощията на конкретен адвокат. По-скоро не и не би било законно да е иначе.

 

Извод: Платформата наподобява по-скоро Airbnb модела по теста на СЕС. Прилага се Закона за адвокатурата. Това изложение няма за цел да проследява доколко разпоредбите на последния са спазени.

• Auxionize.com

 

Отделима ли е посредническата услуга от "аналоговата услуга"?	Даxx
Може ли бизнес услугата/доставката на стоката, към която платформата посредничи, да бъде осъществена без последната, макар и по друг начин?	Да
Определя ли платформата цената?   Решаващо ли е влиянието на платформата за качеството на услугата, стандартите, поведението на участниците?	Неxxi   Не, платформата свързва продавачи и купувачи

 

Извод: Платформата е класически посредник, предоставящ услуга на информационното общество, подобно на AirBnb съобразно теста на СЕС. При навлизане на чужд пазар, би се прилагал българския закон към дейността й.

• Уча.се

Уча.се е платформа за стриймингxxii образователни услуги, чиято дейност предстои да бъде уредена от националния закон, транспониращ Директива 2019/770 за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги. Платформата е класически пример за услуга на информационното общество и към момента дейността й се урежда от Закона за електронната търговия и Закона за защита на потребителите в случаите, когато нейни клиенти са физически лицаxxiii. Как преминава тя теста Uber/AirBnb?

Отделима ли е посредническата услуга от "аналоговата услуга"?	Неxxiv
Може ли образователната услуга да бъде осъществена без платформата?	На практика, не. Достъпът до стрийминг съдържание е възможен навсякъде, по всяко време, от много лица едновременно. Това не може да се случи по "аналогов" начин (на живо).
Определя ли платформата цената?   Решаващо ли е влиянието на платформата за качеството на услугата, стандартите, поведението на участниците?	Даxxv   Да, съдържанието е изцяло контролирано от платформата и достъпно директно през нея

Очевидно платформата е и доставчик на услугата, независимо дали наема подизпълнители или служители. Тя отива отвъд теста Uber и в никакъв случай не може да бъде считана за посредник, който не носи пълна отговорност за достигащото до потребителите цифрово съдържание.

В заключение

Анализът на 5 произволно избрани платформи, активни на българския пазар, показва, че зад сборното понятие стоят най-различни по-своята роля участници в търговията онлайн, чиято приложима правна рамка, отговорност спрямо потребителите и отношения с подизпълнителите варират значително. В идните 1-2 години се очаква техните задължения спрямо бизнес клиентите им и спрямо техните потребители да бъдат значително конкретизирани, диверсифицирани и да залегнат в националните закони на страните членки. Това може да доведе до противоречие с договорите при общи условия, заявени от самите платформи без право на предоговаряне от страна на техните клиенти, включително на недействителност на някои от клаузите в случаите на ограничаване на отговорността им. В съчетание с новите положения в правото за защита на потребителите, въдеждани с Омнибус директивата xxvi, както и рамката относно киберсигурността на доставчиците на облачни услуги и онлайн местата за пазаруване xxvii изглежда, че участниците в икономиката на платформите ще трябва все повече да свикват с новите си отговорности на фона на детайлно регулирана среда. Едно от първите неща, които трябва да направят в това отношение е да добият ясна представа къде се намират по оста Uber/Airbnb и какви са техните възможности за маневриране спрямо отговорностите и задълженията, които нормативната рамка им вменява – отказът от тях с помощта на общи условия просто няма да издържи атака по съдебен ред.

Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения й обхват същата не претендира за изчерпателност по темата. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси можете да се обърнете към автора ѝ адвокат Жулиета Мандажиева на e-mail: mandazhieva@kdbmlaw.com или на www.kdbmlaw.com.

P { margin-bottom: 0.08in } A:link { so-language: zxx } A.sdendnoteanc { font-size: 57% }