Предприемачът и милиардер Илон Мъск се колебае в имиджа си на гениалност и лудост. Сега обаче неговата ракетна компания SpaceX е изправена пред най-важната си мисля.
Днешният ден (27 май) може да се окаже преломен момент в историята. Планираното по-късно днес изстрелване на капсула SpaceX Dragon на върха на ракетата Falcon 9 от нос Канаверал, Флорида, ще отбележи първия път, когато частен кораб извежда астронавти в околоземна орбита.
Мъск, космическият предприемач, милиардер и главен изпълнителен директор на производителя на електромобили Tesla Inc., основава компанията SpaceX през 2002 г. Ако неговото начинание успее - лошото време може да отложи изстрелването до събота - това ще бъде най-голямото постижение на неговото космическо дружество до момента, пише в коментар за Bloomberg Майкъл Стрейн.
Крайната цел на Мъск вече е ясна – да положи началото на нова епоха за човечеството – колонизацията на Марс.
Транспортирането
Транспортирането на двама астронавти до Международната космическа станция (МКС) предполага, че голямата амбиция на Мъск може да се окаже нещо повече от неосъществим блян.
Основателят на SpaceX Илон Мъск. Снимка: Andrew Harrer
При всички положения това ще бъде преломен момент в комерсиализацията на космическите пътувания. Настъпва време, в което космическият туризъм вече ще бъде достъпен. Ако SpaceX успее да докара астронавтите от Флорида до орбиталната станция, подобно нещо ще бъде възможно за всеки друг човек на Земята, който желае, например, да посети някой ресторант в околоземна орбита и да вечеря над атмосферата.
Край на зависимостта
Години наред САЩ ползват транспортните услуги на Русия при полетите до околоземна орбита, след като прекратиха своята програма за транспорт с космически совалки през 2011 г., изчислявайки, че за всеки полет със собствен транспорт НАСА харчи по около 450 млн. долара. След края на програмата Shuttle САЩ се обръщат към руските кораби „Съюз“, проектирани в средата на миналия век от Сергей Корольов.
За много американци премахването на зависимостта на САЩ от руската технология се възприема като възвръщане на старата гордост от времето на серията полети „Аполо“.
Американската космическа совалка Discovery. Снимка: Richard Sheinwald/Bloomberg
Преди половин век САЩ изпратиха астронавтите Нил Армстронг и Бъз Олдрин на Луната, отчасти с цел да вземат превес в космическата надпревара със Съветския съюз. В разгара на Студената война тази конкуренцията доведе до привличането на забележителни държавни ресурси към НАСА. В пика на надпреварата, в средата на 60-те години, САЩ изразходват по 7 долара на всеки 1000 долара от националния си бюджет именно за космическа дейност.
След като победиха Съветския съюз по отношение на стъпването на човешки крак на Луната, САЩ останаха без ясна цел и космическата им програма зацикли.
Сега обаче изстрелването на SpaceX ще отбележи прераждане на американската космическа индустрия.
23:15 | 13.09.22 г.