Гневът в скорошната публикация на Марк Андресен за провала в подготовката и компетентния отговор на коронавирусната пандемия е осезаем, а диагнозата му е категорична: „провал в действията и особено голяма неспособност за „изграждане“. Защо нямаме ваксини и лекарства, нито пък маски и респиратори? Той пише: „Бихме могли да имаме тези неща, но избрахме да ги нямаме – по-конкретно избрахме да нямаме механизмите, заводите и системите за правене на тези неща. Избрахме да не „създаваме“.
Да забравим за момент, че всичко това идва от същия човек, който през 2011 г. обясни „защо софтуерът изяжда света“. Андресен, култово име в Силициевата долина, има право, пише Дейвид Ротман за MIT Technology Review.
Както Джордж Пакър писа в Atlantic, пандемията на коронавируса разкри съсипаното в политиката и обществото в Америка. Нашата неспособност да направим лекарствата и продуктите, от които отчайващо се нуждаем, като лични предпазни средства и такива за ключва грижа, е смъртоносен пример.
Силициевата долина и големите технологични компании като цяло отговориха зле на кризата. Разбира се, дадоха ни Zoom, за да могат късметлиите сред нас да продължат да работят, а Netflix, за да запазим разсъдъка си. Amazon е спасителят за всички, които искат да избягват магазините. IPad се радва на огромно търсене, а Instacart помага за изхранването на много самоизолиращи се хора. Но пандемията също така разкри ограниченията и неспособността на най-богатите компании в света (а както ни беше казвано и най-иноватините) в условията на една здравна криза.
Технологичните гиганти не създават нищо. Вероятно няма да ни дадат ваксини или тестове за диагностика. Онези, които се надяват, че САЩ ще превърне доминиращата си технологична индустрия в двигател на иновациите срещу пандемията, ще се разочароват. Това не е ново оплакване. Преди десетилетие, по повод последиците от онова, което беше наречено Голямата рецесия, Андрю Гроув от Силициевата долина написа в Bloomberg BusinessWeek статия, описваща загубата на американската производствена магия. Той описа как Силициевата долина е създадена от инженери, които са имали намерение да разширят своите изобретения и открития: „митичният момент на изобретяването в гаража, когато технологията преминава от прототип към масово производство“. Гроув заяви, че онези, които твърдяха, че трябва да оставим „уморените стари компании, които произвеждат стоки, да умрат“, грешаха. Постигането на мащаб и масови продукти означава строенето на фабрики и наемането на хиляди работници.
Но Гроув не беше притеснен просто за загубените работни места, докато производството на iPhone и микрочипове се прехвърляше в чужбина. Той написа: „Загубата на способността за разрастване в крайна сметка ще навреди на капацитета ни за иновации“.
Пандемията само изясни този проблем. Съединените щати вече не са особено добри в даването на нови идеи, нито са технологично подготвени за най-основните ни нужди. Страхотни сме в създаването на лъскави, главно софтуерни решения, които правят живота ни по-удобен в много отношения. Но ние сме далеч не толкова добри в преоткриването на здравеопазването, преосмислянето на образованието, по-ефективното производство на храна и дистрибуцията, и като цяло в насочването на техническото ни ноу-хау в най-големите сектори на икономиката.
Икономистите обичат да измерват технологичните иновации като растеж на производителността – въздействието на новите неща и новите идеи върху разширяването на икономиката и забогатяването ни. През последните две десетилетия тези данни в САЩ не бяха особено добри. Дори Силициевата долина и и високотехнологичните индустрии да процъфтяха, растежът на производителността се забави.
Последното десетилетие в частност беше особено разочароващо, твърди Джон Ван Ренен, икономист от MIT, който наскоро писа по проблема. Той твърди, че иновациите са единственият начин за напреднали страни като САЩ да растат в дългосрочен план. Има множество дебати за причините зад забавянето в ръста на продуктивността, но Ван Ренен твърди, че има достатъчно доказателства, че липсата на финансирана от бизнеса и правителството научноизследователска и развойна дейност са голям фактор.
Анализът му е особено уместен, тъй като докато САЩ се възстановяват от пандемията на Covid-19 и рестартират бизнеса, ние отчаяно ще се нуждаем от начини за създаване на високоплатени работни места и подхранване на икономическия растеж. Още преди пандемията Ван Ренен предложи „голям набор R&D ресурси, които да се инвестират в области, където пазарните неуспехи са най-съществени, като например измененията на климата“. Вече мнозина подноввяват призивите за зелени стимули и по-големи инвестиции в необходима инфраструктура.
Така че, да, нека градим! Но докато го правим, нека имаме предвид един от най-важните провали, които Covid-19 разкри: нашата намалена способност да създаваме иновации в области, които са наистина значими, като здравеопазването и измененията на климата. Пандемията може да е пробуждането, от което страната се нуждае, за да започне да адресира тези проблеми.
10:40 | 14.09.22 г.