Изкуственият интелект: Властта на техниката

Европейският съюз най-накрая изглежда разбра, че изкуственият интелект ще бъде следващото голямо нещо в дигитализацията. Или всъщност вече е. Във всеки случай EK обяви през миналата седмица, че Европа трябва да се превърне в един от лидерите в света за изграждане на надеждни приложения за изкуствен интелект.

Тази цифрова технология вече оказва огромно влияние върху ежедневието ни – дори днес. Едва ли има участник в движението, който може да се справи без навигационна система. Едва ли има семейство, което да не използва гласови асистенти като Alexa.

Наскоро  в САЩ една компания попадна в новините заради разработването на програма за разпознаване на лица, която може да анализира милиони лица за няколко секунди. А полицията с удоволствие посегна към нея. Известни са приложения от Китай, с които властите наблюдават и оценяват социалното поведение на своите граждани, за да използват придобитите знания при разпределението на апартаменти например.

Примерите показват също, че дори не можем да мислим достатъчно мащабно, когато става дума за изкуствен интелект: самоуправляващи се коли, медицински диагнози, климатични промени - това са само три от многото разпознаваеми бъдещи теми в тази област.

Единственият проблем: тази технология работи добре, само когато компютрите се захранват с много данни. Но откъде да идват данните, без да се нарушават личните права? Програмите за разпознаване на изображения могат да открият рак по-добре от рентгенолозите, само ако са оценили хиляди снимки. Също така е ясно, че гражданите в Европа предоставят тези рентгенови снимки с  чиста съвест, само ако данните се използват анонимно. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е абсолютно права, когато казва, че изкуственият интелект трябва винаги да зачита правата на човека.

В същото време Комисията счита за необходимо да контролира особено рисковите приложения за изкуствения интелект. Проблемите вече са налице. Например, много, много участници в движението използват навигационни системи. Също така е полезно, че алгоритмите препоръчват пренасочване, ако има задръстване в избрания маршрут.

Но какво да се прави, ако има ежедневно задръстване поради строителни работи и алтернативният маршрут води през жилищен район, където хората страдат от изгорелите газове, а цените на имотите спадат? Определено е твърде много власт за технологията, за да реши кое пренасочване наистина да се препоръча. И навигационните системи първоначално не биха се описвали като рискови приложения с изкуствен интелект. Примерът показва също, че все още сме в самото начало що се отнася до оценката на ефектите от изкуствения интелект. Там, където засега не се очакват никакви проблеми, със сигурност ще има проблеми. И там, където днес има скептицизъм, може да се намери просто решение. При всички случаи обаче не може да има дискусия за това, че хората винаги трябва да вземат последното решение на база основните права. И че сигурността на данните е с голямо предимство.

В САЩ подобни съображения изглежда не интересуват никого, в Китай така или иначе това, което алгоритмите искат, се прави. С Общия регламент за защита на данните (GDPR) европейските власти и политици отдавна наблюдават действията на технологичните компании, преди те да предприемат действия. Резултатът е регламент, който дори технологични експерти като основателя на Facebook Марк Зукъбърг определят като пример. Освен това GDPR не навреди на Европа като бизнес място, както се вижда от милиардните суми, които рисковите капиталисти инвестират в европейски стартиращи фирми.

Apple може да бъде модел за подражание, когато става дума за предизвикателствата, породени от изкуствения интелект: основателят на компанията Стив Джобс никога не е имал намерение да бъде най-бързият. За него винаги важното бе да бъде най-добрият. Именно с този подход компанията промени света.