В Бъркли, Калифорния, малки роботи се движат по улиците на града през последната година, доставяйки храна на студентите. Повечето хора, които виждат кутиите на колелца, им позволяват да преминат безпроблемно или спират, за да ги снимат.
Други обаче не могат да устоят на желанието си да ги пипнат. Някои ги свалят от тротоара. Други ги ритат. Роботите за доставки понасят цялата ярост в Силициевата долина, пише в свой анализ за Financial Times Елейн Мур.
Поне девет компании в тази област оперират само в района на Залива, като се очаква още да навлязат. За компании, като Amazon, която планира да напълни домове, заводи, болници и автономни машини, това е добър пример за бъдещето на отношенията между хора и роботи.
Моделите, които дразнят или притесняват, няма да се задържат дълго. Защо хората могат да се почувстват раздразнени от малък робот, който се придвижва към тях, се превърна в популярен въпрос за размисъл в новото поле на робо-философията.
Засега най-честите предположения са: страх от изместване и страх от неизвестното. Запознати с това, технологичните компании разчитат на дизайнерите да дойдат и решат проблема.
„Разбираме, че идеята роботите да играят по-голяма роля в ежедневието може да е нещо, от което хората се страхуват много“, коментира Кен Косиенда, който ръководи проект за роботика в куриерската компания Postmates.
Роботите с подобни на човешките качества сякаш преодоляват антипатията и враждебността. Роботите на Postmates например са ниски, жълти и симпатични. Две светлини, поставени отпред, го карат да изглежда сякаш има очи. Този антропоморфизъм е по дизайн, коментира Косиенда. Движейки се със скорост от 3 км/ч по улиците, роботите са проектирани така, че да изглеждат възможно най-незаплашителни. Ако случайно се натъкнат на човек, на екрана се изписва: „Съжалявам“. Чуват се и леки звукови сигнали.
„Абсолютно умишлено искаме да изглеждат приятелски и достъпни“, обяснява Косиенда.
Според Кейт Дарлинг, специалист по научни изследвания в Media Lab към Масачузетския технологичен институт, добавянето на подобни на човешките слабости, е пряк път към създаването на емпатия и одобрение.
Индустриалните роботи със свръхчовешки качества могат да са високи по 3 метра, но те се държат далеч от хората. Роботите, които си взаимодействат с хората, трябва да предизвикват положителни чувства. Хуманоидният робот Pepper на SoftBank например, е с детски ръст и има големи, невинни очи.
По време на конференцията на Amazon за бъдещето на роботиката, която се проведе по-рано това лято в Лас Вегас, Дарлинг предположи, че нашата тенденция да караме обектите да приличат на хора, означава, че ние като хора третираме роботите като отражение на самите нас. Тя даде на публиката два примера. Единият е онлайн реакцията на видео от 2016 г., което показва учени от компанията за роботи Boston Dynamics, които удрят и притискат хуманоидния робот Atlas със стик за хокей.
Видеото има за цел да демонстрира възможността на робота да се справи с промени във физическата среда. Повечето коментари под видеото в YouTube са някаква вариация на: „Искам да го прегърна. Толкова е тъжно. Горкият робот“. Второто видео е експеримент за взаимодействието между човек и робот, който Дарлинг провежда сама. Роботи динозаври, достатъчно малки, за да бъдат детски играчки, са раздадени на екипи, които са призовани да им дадат имена и да си играят с тях.
10:19 | 14.09.22 г.