Европейските компании в Китай твърдят, че принудителните технологични трансфери до местни фирми са станали по-чести през последните две години, докато чуждестранните фирми се борят за достъп до втората по големина икономика в света, пише Wall Street Journal.
Подобни технологични трансфери продължават да се случват въпреки официалните уверения, че тази практика трябва да бъде спряна, сочи годишно проучване на Търговската камара на Европейския съюз в Китай, a 20% от анкетираните 585 респонденти твърдят, че са се чувствали принудени да прехвърлят технологии, за да запазят достъпа си до пазара. За сравнение през 2017 г. такъв отговор са дали само 10%.
"Това е ключов проблем, който води до напрежение между Китай и търговските ѝ партньори, а приключването му трябва да бъде топ приоритет за правителството“, посочва Шарлът Роул, вицепрезидент на камарата.
Говорителят на Министерството на външните работи Лу Кън заяви, че законът за чуждестранните инвестиции твърди, че никакви административни мерки не могат да бъдат взети за принудително трансфериране на технологии.
"Ако тези компании наистина имат подобни опасения, надявам се да могат да предоставят конкретни доказателства. Ако техните опасения са легитимни и базирани на факти, те могат да бъдат напълно адресирани, защото ние имаме ясна политика. Но без никакво доказателство, не може нещо да се измисли просто така“, допълва той.
Принудителният технологичен трансфер е основна спорна част в продължаващите търговски търкания между САЩ и Китай. Американски лидери на компании редовно се оплакват, че са притискани да споделят или да дават ключови технологии в замяна на достъп до китайския пазар и твърдят, че това намалява конкурентоспособността на чуждестранните фирми.
Зависимостта на Китай от чуждестранни технологии остава значителна според S&P Global Ratings. Повече от половината от доставчиците на китайските сектори, ползващи технологии, са базирани в чужбина. По-голямата част от тези чужди фирми доставят стоки, които Китай трудно произвежда. Най-голям дял на доставките (по стойност) имат чиповете – повече от 12% от общия внос.
Заради инвестиционни рестрикции в някои индустрии в Китай, много европейски фирми имат единствен избор – да оперират чрез съвместни предприятия заедно с местни партньори. В тези случаи европейският партньор не може да притежава контролиращия дял. Някои респонденти твърдят, че са били принудени да предоставят чувствителни технологии на партньори, които по-късно са станали техни конкуренти.
Камарата твърди, че изискванията за трансфер на технологии са особено очевидни при съвместни предприятия с държавни компании в ролята на партньори, а проблемът засяга фирми, които правят всичко – от химикали до медицински устройства. Правителството пък възнаграждава местните компании, които привличат нови международни технологии. Понякога правилата изискват чуждестранните играчи да произвеждат продуктите си в Китай, за да могат да ги продават там, а това прави подобни трансфери „изискване за правене на бизнес в Китай“, посочват респондентите.
Една четвърт от анкетираните европейски компании са сключили партньорство с държавни организации в Китай през последните 24 месеца, твърди камарата.
Компаниите, които са във високо оценени, ключови индустрии, са се почувствали принудени в по-голяма степен да трансферират технологии. Около 30% от петролните компании и тези за химикали, 28% от тези за медицински устройства, 27% от фармацевтичните и 21% от автомобилните посочват за подобни трансфери.
Световната търговска организация отдавна насърчава технологичните трансфери от развити към развиващи се държави. Но европейските фирми твърдят, че конкурентният пазар в Китай се е променил драматично през последните две години. 62% от респондентите смятат, че китайските фирми са също толкова иновативни, колкото европейските, а дори и повече.
01:41 | 14.09.22 г.