Google, Amazon.com Inc. и Facebook Inc. са поставили рекорди за себе си по отношение на разходите за лобиране през 2018 г., докато вниманието на властите във Вашингтон върху големите технологични концерни постоянно се засилва, предава Bloomberg.
Подразделението Google на Alphabet Inc. е изразходвало повече от 21 млн. долара, за да повлияе на властите във Вашингтон в година, в която главният изпълнителен директор Сундар Пичай се появи за първи път пред Конгреса. Гигантът в търсенията, който е похарчил 4,9 милиона долара през последните три месеца на годината, според данни до регулатора, надмина предишния си рекорд от над 18 млн. долара от 2017 година.
Amazon.com Inc. съобщи, че е похарчила 3,7 милиона долара през четвъртото тримесечие, като е достигнала общо 14,2 милиона долара за годината - повече от рекордните 12,8 милиона долара, които компанията похарчи през 2017 г.
Въпреки че онлайн търговецът на дребно се сблъска с по-малко проблеми от страна на Вашингтон, отколкото Facebook и Google, той също получи критични забележки, включително твърденията на Тръмп, че не плаща справедлив дял от разходите за пощенски услуги в САЩ, за да доставя своите пакети.
Проблемите, които представляват интерес за Amazon, включват и плановете за здравеопазване, цените на лекарствата и безопасността на храните – теми, които са били обсъждани с представители на Агенцията по храните и лекарствата и други федерални органи.
Компанията се смята за лидер в процеса на наддаване за договор за 10 млрд. долара за предоставяне на услуги за изчислителни облаци на Министерството на отбраната. Процесът обаче е необичайно сложен, придружен от твърдения за корупционни практики при обществените поръчки, насочени към служители на Пентагона и мениджъри на компании. Microsoft Corp., International Business Machines Corp. и Oracle Corp. са най-големите противници на Amazon за поръчката.
Facebook е похарчила близо 13 млн. долара за лобиране, докато се занимаваше с опустошителните последици от скандалите за неприкосновеността на личния живот, свидетелските показания пред Конгреса на неговия главен изпълнителен директор Марк Зукърбърг и уязвимости в данните. През това тримесечие социалната мрежа е похарчила 2,83 млн. долара. През 2017 г. Facebook изразходва повече от 11,5 милиона долара за лобиране, това бе досегашният рекорд на социалната мрежа.
Включвайки и разходите на Microsoft (9,5 милиона долара) и Apple (6,6 милиона долара), голямата петица на индустрията е отделила 64,3 млн. долара за воденето на многобройни законодателни и политически битки през 2018 година. Те се сблъскаха с т. нар. techlash - по-голям конгресен и регулаторен контрол след повтарящи се нарушения, свързани с личните данни и разкритията, че Русия е използва платформите на социалните медии за разпространение на пропаганда, предназначена да повлияе на президентските избори през 2016 г.
Критиците твърдят, че някои технологични компании са станали твърде големи и твърде мощни, което пък доведе до предложения на политици и организации, от ляво и от дясно, компаниите да бъдат разделени на по-малки.
Google обикновено води технологичния сектор в лобирането и често е сред най-харчещите във Вашингтон компании. Пичай бе призован да даде показания пред комисия на Конгреса през декември, за да отговори на твърденията, че алгоритмите за търсене и новините на компанията са пристрастни и са насочени срещу мненията на консерваторите. Това е теза, която се подкрепя и от президента Доналд Тръмп.
Пичай се сблъска и с въпроси относно неприкосновеността на личния живот, притеснения от страна на антитъстовите органи и възможното тестване на цензурирана търсачка, за да получи достъп до китайския пазар.
Google заяви, че лобира по десетки въпроси, отразявайки факта колко неразривни са се превърнали неговите услуги за американския живот и търговия. В данните се цитират теми като неприкосновеността на личния живот, сигурността на данните, антитръстови въпроси, данъците, митата, търговията, изкуственият интелект, облачните изчисления, автономните превозни средства, имиграцията, бъдещето на работния процес, криптирането и националната сигурност.
Вашингтонският офис на Facebook също претърпя сериозно развитие през годината, включително отстраняването през ноември на фирма за PR, свързана с републиканците. Тя е разпространявала информация за финансовите връзки между критиците на компанията и известния еврейски филантроп Джордж Сорос – стъпка, която някои от помощниците на Сорос разтълкуваха като антисемитска атака.
През април, скоро след скандала с участието на Cambridge Analytica, политическата консултантска фирма, която е получила данните на милиони потребители на Facebook без тяхното съгласие, Зукърбърг преживя изслушване пред няколко комисии в Конгреса.
През този месец социалният медиен гигант привлече Кевин Мартин, републиканец и бивш председател на Федералната комисия по комуникациите, за да оглави дейността ѝ във Вашингтон. Компанията се сблъсква с призиви за намаляване на властта на Зукърбърг и е в средата на разследване от Федералната търговска комисия по въпросите, свързани с Cambridge Analytica.
Главният оперативен директор на компанията Шерил Сандберг също свидетелства пред Конгреса през септември, а през октомври компанията нае бившия вицепремиер Ник Клег, за да ръководи усилията ѝ за глобалното лобиране.
През четвъртото тримесечие Facebook е лобирала по редица теми, включително киберсигурността, неприкосновеността на личния живот, правителствения надзор и имиграцията, показват още данните.
03:01 | 14.09.22 г.