От години се твърди, че умният начин да изградиш изключително успешна компания е като събираш огромни обеми от информация за потребителите ѝ. Сега нещата се преобръщат - виждаме как големите обеми от данни явно могат да нанесат сериозен удар на бизнеса, пише в свой анализ Wall Street Journal.
Компаниите се сблъскват със спад във вярата, че могат да направят правилното нещо с това, което са научили. Повечето от нас използват Facebook например, но все повече не вярват, че гигантите от Силициевата долина се отнасят отговорно към това, което споделяме.
Главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг е най-очевидният пример за лидер от технологичната индустрия, който се сблъсква с всичко това. Тази седмица книжата на социалната мрежа се сринаха, след като компанията отчете по-слаб ръст на приходите от очакваното, на фона на скандала с опазването на личните данни и Cambridge Analytica.
Проблемът с доверието надхвърля Facebook. Нарушенията, свързани с личните данни, засегнаха компаниите в цялата страна (САЩ), а директорите неведнъж показаха, че не действат навреме или се опитват да прикрият проблемите.
През 2017 г. Equifax разкри, че личните данни на близо 150 млн. души са били компрометирани при пробив в системите ѝ. Преди това Uber Technologies плати на хакери 100 хил. долара, за да запазят в тайна кражбата на данните от 57 млн. акаунта. Списъкът продължава.
От известно време анализатори прогнозират, че ще станем свиделети на преобръщане на нагласите към големите обеми от данни. През 2013 г. например проучване на консултантската компания Ernst & Yound, наречено “The Big Data Backlash” показа, че “Златната ера на достъпа до потребителски данни по всяко време навсякъде, абсолютно безплатно” ще приключи през 2018 г.
Регулациите могат да намалят възможностите за събиране на данни. Да вземем GDPR в Европейския съюз например. Директивата влезе в сила в края на май тази година и се отрази директно на Facebook - компанията отчете с 1 млн. потребители по-малко в региона за второто тримесечие.
Фирмите отговарят на всичко това като наемат повече главни директори, отговарящи за данните, които се отчитат директно на главните изпълнителни директори, коментира в интервю ръководителят на глобалните анализи на Ernst & Yound Беатрис Санс Сайз. Въпреки че това води до по-добра отчетност, то се дължи най-вече на факта, че “първият приоритет за повечето директори е да ползват собствените си вътрешни данни”.
Експертът посочва, че компаниите обикновено ползват само 5 до 10% от данните, които събират. Те искат да използват повече. Ето защо редица индустрии - от петролната до транспортната и здравопазването, залагат на външни подразделения за данни, които сключват нови партньорства с технологични гиганти като Alphabet или Microsoft.
Компаниите не могат просто да оставят тези стратегии на технологичните играчи, коментира Андрю Уайт, анализатор на Gartner. Бордовете на директорите трябва да се вглеждат във функциите, свързани с големите обеми от данни (машинно самообучение, изкуствен интелект или облачни услуги например), със същото внимание, с което се отнасят към заплатите на директорите, финансовия одит или избора на той кой да наследи ключови постове.
Проучването на Ernst & Young е установило, че близо 80 на сто от респондентите вярват, че компаните събират данни, за да печелят повече, а не просто за да улеснят живота си.
“В резултат те [хората] стават по-селективни от гледна точка на това с кого споделят данните си и се създава все по-голямо съпротивление”, посочва фирмата.
За да се справят с това, компаниите трябва да докажат, че могат да направят повече от това просто да “монетизират” нашите данни.