Елизабет Холмс беше всичко, за което мечтаеше Силициевата долина. Амбициозен основател, който прекъсва следването си в Станфорд, когато е на 19 години, за да промени биотехнологичната индустрия.
На иначе сивия капиталов пазар нейният стартъп за анализ на кръвта Theranos достигна междувременно оценка от почти 10 млрд. долара. Списание Forbes похвали Холмс като най-богатата жена в САЩ, забогатяла със собствени усилия с активи за приблизително 4,75 милиарда долара.
Днес стартъпът ѝ е напът да фалира. Прокуратурата разследва бившата икона на долината за измами. Магическата машина за анализ на кръвта изобщо не съществува. Холмс очевидно е лъгала за всичко. И нищо не е направило впечатление нито на инвеститорите, нито на Бордът на директорите на компанията ѝ.
Драматичното падение на Елизабет Холмс е урок за липсата на контрол и за съмнителния култ на стартъпите в Силициевата долина.
Технологичната индустрия дава твърде голяма свобода на любимите си предприемачи, вдига ги на пиедестала, издига им паметници приживе, докато самите те не повярват, че са непогрешими. Сякаш всеки нърд автоматично може да се превърне в супергерой за една нощ!
Всеки знае, че такива магически трансформации може да има най-много в комиксите, че те са чиста измислица. Вместо поклонение и възхвали, основателите трябва да търсят противоречия, възражения и критика.
Но днес се случва точно обратното. Подобно на Холмс, която притежава половината от всички акции на Theranos, все повече и повече основатели затвърждават влиянието си над своите компании. Марк Зукерберг например си подосигури властта във Facebook.
Лари Пейдж и Сергей Брин също имат неограничено влияние върху Google, а Ивън Шпигел - върху своя конкурент на Facebook. Всички те до голяма степен управляват своите компании неконтролируемо. Инвеститорите, служителите и обществеността нямат друг избор, освен да разчитат на факта, че решенията на героите им са правиилни.
Невинаги сметката излиза. Зукърбърг, например, не успява да се справи с кризата в компанията си. Едва малко след горчивото извинение, дължащо се на скандала с данните около Cambridge Analytica, нови обвинения разклащат доверието към 34-годишния мениджър и неговата компания.
Facebook призна, че е дала на около 60 производители на хардуер широки права за достъп до потребителските данни, включително и на Huawei. Този китайски производител е многократно обвиняван в предоставяне на информация на правителството в Пекин.
Сделките между производителите на хардуер и технологичните компании отдавна са част от индустриалния стандарт. Но след поредицата от скандалите, свързани с данните, те хвърлят сянка върху Зукърбърг, който обаче твърди, че в бъдеще ще контролира по-строго целия достъп на трети лица до данните.
И скоро след това се оказа, че 14 милиона членове на Facebook са споделили личните си постове поради софтуерна грешка не само с най-близките си приятели, но и с целия свят. Зукърбърг очевидно не е толкова блестящ, колкото си представят инвеститорите. Той се нуждае от контрол и коректив.
Все още негативните заглавия не оказват влияние върху пазарната цена на социалната мрежа. Подобно на книжата на Apple, Alphabet или Amazon, стойността на акциите на Facebook на Wall Street се увеличава. И Wall Street също иска да мечтае.
В цяла Европа едва ли има толкова умел ръководител на публична компания, който да се справя толкова добре в омайването на финансистите, колкото шефът на Tesla Илон Мъск. Гении като Стив Джобс или работохолици като Джеф Безос вдъхновяват акционерите. Дигиталната икономика се нуждае от такива икони.
Но не всеки гениален изобретател може да ръководи хората. Агресивният лидерски стил на Травис Каланик, който до неотдавна държеше мажоритарния дял на правата в Uber, почти разруши услугата за мобилност, която той основава.
Не всеки умее се справя с властта. Изобретателят Мъск, многократно описван от медиите и журналистите като "Iron Man" и по този начин стилизиран като супергерой, едва ли може да издържи никакво противоречие. Той критикува в Twitter остро журналисти, които пишат за производствени проблеми и недостатъци в сигурността на производителя на електрически автомобили Tesla.
Той дори призова своите 21,9 милиона последователи в Twitter да оценяват журналистите. В същия стил той атакува и анализатори, които задават критични въпроси. Както много на които Силициевата долина набързо построи паметник, Мъск признава само едно нещо – поклонение пред себе си.
Дори в собствената му компания Tesla никой не му противоречи. Той държи около 22% от акциите на компанията.
Тъмната страна на култа към основателите са предполагаемо непогрешимите супергерои, събиращи около себе си последователи, фенове и ученици. И които не толерират никого около себе си, защото се смятат за непогрешими дори и при най-дълбоката криза.
А акционерите в Tesla, които искаха да отнемат мястото на Мъск като председател, за да се концентрира той върху поста главен изпълнителен директор на компанията и над трудното увеличаване на производството, бяха вербално нападнати от "Iron Man". Брилянтният основател на компанията очевидно предпочита да се контролира сам.