Една от повтарящите се теми в историята е, че технологиите понякога изпреварват обществото, оставяйки политиците да се опитват да ги настигнат и да се справят с последиците. Такъв е случаят с печатната преса, парния двигател и компютъра. Със сигурност може да се каже, че днес отново се случва с редактирането на гени, социалните мрежи и изкуствения интелект. Въпреки че експертите често твърдят, че политиците просто “не схващат” технологиите, политиците се противопоставят на това и твърдят, че хората в технологиите рядко схващат политиката, пише Джон Торнхил в свой анализ за Financial Times.
Един интересен пример за двете страни на дебата беше историята на технократското движение, което за кратко предизвика фурор в Северна Америка през 30-те години на миналия век. “Революцията на инженерите”, както беше наречена, донесе някои от най-ценните уроци и до днес.
Появата на радикални движения през 30-те години в САЩ, в отговор на Голямата депресия, е нещо разбираемо, точно както комунизмът и фашизмът се разпространиха из Европа. Технократското движение твърди, че най-добрият изход от кризата е бил отхвърлянето на бъркотията на пазара и старомодната политика, а вместо това да се въведе “модерна научна гледна точка”.
Във “Въведение в технокрацията”, публикувана през 1933 г., лидерите на движението твърдят, че остарелите социални институции блокират напредъка, а политиците трябва да бъдат изтласкани встрани, както алхимиците и астролозите вече са се отказали от науката. Традиционната икономика, обсебена от произволните ценови механизми, а не от рационалното производство, е нищо повече от “патология на дълга”.
“За разлика от заблуждаващите методи на политиката, заблуждаващите методи на финансите и бизнеса… ние разполагаме с методите на науката и технологиите”, гласи манифестът на движението. “Съвременният здрав разум сега призовава физиката и технологията да разширят границите на обхвата си”.
Премахването на ценовия механизъм и максимизирането на производството има очевидни паралели с това, което се случва в Съветския съюз. В своя антиутопичен роман “Ние, руснаците” руският писател Евгений Замятин има толкова технократско мислене, че предвижда едно общество, в което хората ще имат номера, а не имена, и работят като зъбци в индустриална машина. Северноамериканското технократско движение обаче твърдо протестира срещу комунизма и фашизма и твърди, че е далеч по-хуманно.
Въпреки медийния интерес, технократското движение така и не постига успех в САЩ, най-вече защото лидерите му са безнадеждни политици.
Може би най-големият провал на движението е, че никога не предлага практически решения, които обикновените гласоподаватели биха разбрали. Разочаровано, че не успява да постигне много, в крайна сметка движението се разцепва.
На север от границата технократското движение е взето толкова насериозно, че бива забранено от канадските власти, които се опасяват, че то планира да свали правителството.
Според този мироглед технологиите предлагат отговори на почти всички проблеми и хората могат най-добре да бъдат анализирани като сбор от данни. Отговорът на политиците е, че човешкото поведение не може да бъде изчислено. Както по отделно, така и колективно, ние действаме ирационално.
Една малка, но интригуваща бележка под линия от историята на технократското движение обаче може да има особен резонанс днес. Един от внуците на лидера на канадското движение Джошуа Халдеман, който напуска Канада и заминава за Южна Африка, e Илон Мъск. Мъск е космически предприемач, който има за цел да превърне човечеството в междупланетен вид. Може би технокрацията най-накрая ще има успех, при това достатъчно адекватно… на Марс.
20:39 | 12.09.22 г.