С изстрелването на своята ракета носител Falcon Heavy Илон Мъск направи нещо, което космически агенции като НАСА или на европейската агенция Esa в последно време правиха в по-скоро задоволителна степен – да събудят в хората като цяло и в бизнеса в частност ентусиазма за космосически изследвания, за визии.
А освен това той прави ракетите по-евтини. Европейците трябва да се поучат от това - и да подсигурят хиляди работни места в индустрията.
Ентусиазмът поспадна още по време на полетите до Луната през седемдесетте години. Само носители на имидж, като астронавтът Александър Герст или космическа станция или изображения на Mars Rover и Rosetta успяваха спорадично да запаля ентусиазма.
Това даде възможност на критиците да мърморят, че космическите изпитания са твърде скъпи. Имало достатъчно проблеми в света, за чието решение липсват пари. Няма и добра среда за привличане на инвеститорски ентусиазъм. Печалба пък можело да се генерира и чрез поръчки от НАСА, Esa или военните.
Но космическите пътувания са важни заради фундаментални изследвания в Космоса, а и в индустрията съществува висока необходимост - ако мисиите са изгодни. Затова беше крайно време да се промени нещо, пише в свой анализ Sueddeutsche Zeitung.
Без значение дали Falcon Heavy ще стигне до Марс - емблематичните снимки, показващи как Старман на Мъск върти волана на своя спортен автомобил Tesla над Земята, биха могли да са началото на нова ера за космическите пътувания. Космосът вече не е запазено място за богатите народи, а става... поне малко по-достъпно.
За това принос имат ентусиазирани предприемачи като Илон Мъск и основателят на Amazon Джеф Безос, които са израснали с новините за полетите до Луната и най-накрая искат да видят други изображения от Космоса, а не само на астронавти, които се реят пред Международната космическа станция.
Тези предприемачи правят космическото пътуване по-евтино и по-гъвкаво - и по този начин може би по-изгодно. Мъск е инвестирал милиони от личното си богатство в своята компания Space-X и сега може да изпрати чрез Falcon 9 близо 23 тона полезен товар в орбита - на конкурентната цена от 62 млн. долара. Изстрелването на европейския носител Ariane 5 ще струва три пъти повече при подобен капацитет.
Докато въпреки проблемите си в Tesla Мъск вече работи над следващата си ракета - Big Falcon Rocket, която може да носи шест пъти по-голям товар в Космоса и ще бъде по-евтина от всички други ракети носители, европейската Arianespace планира Ariane 6. Тя ще бъде изстреляна едва през 2020 г. за първи път и ще има капацитет, подобен на този на своя предшественик, ще бъде по-гъвкава и с около 40% по-евтина.
Обаче полетите с нея няма да са толкова евтини, колкото с Falcon. Експертите от европейската индустрия предупреждават, че Space-X може скоро да завладее пазарен дял от 80% до 90%.
Аriane все още обслужва около половината от пазара. Ако европейците искат да запазят това положение, най-малко ще трябва да направят подобрения в Ariane 6 и да докажат, че Esa и Arianespace може да действат толкова гъвкаво, колкото Space-X. Това включва и обмислянето дали наистина е необходимо да измисля наново и разработва всеки нов винт.
Мъск и други нови космически предприемачи, които искат да разтърсят пазара, използват компоненти, които са се доказали успешно в други индустрии. Разбира се, те също така трябва да бъдат тествани за пригодност за Космоса, но могат значително да допринесат за свиване на разходите. Също така и компонентите за многократно използване са много по-евтини.
Arianespace твърди, че е необходимо повече гориво за кацане, което намалява полезния товар, а това поражда страхове, че тогава ще получава по-малко поръчки за нови изстрелвания. Space-X пък аргументира, че масовото производство и повторната употреба не се изключват взаимно.
От Калифорния успешно бе изстрелян Falcon 9 цели 18 пъти през миналата година, Arianespace имаше 11 изстрелвания, включително шест с Ariane. Подобни са плановете за 2018 г., докато Space-X планира около 30 изстрелвания.
Европейците са напът да загубят надпреварата, а с това - вероятно и много работни места.
15:24 | 04.09.22 г.