Световният икономически форум в Давос започна. Като форум на хората, които променят света, той е станал по-голям, а някои биха казали прекалено голям, през годините, като се е превърнал преди всичко в място за сключване на сделки, а не толкова в място за събиране на лидери.
Но Давос все още е най-доброто място в света за проверка накъде духа вятърът и да се видят кои ще бъдат ключовите икономически и политически проблеми на годината. Журналистът на Financial Times Рана Форухар се обзалага, че начело на списъка ще бъде опитът на големите технологични компании да се ребрандират.
Facebook, Amazon, Netflix и Google се сблъскват с криза на политическо, икономическо и познавателно ниво. Активисти, регулатори и дори някои технологични директори призовават за разследване на пристрастяващата природа на смартфоните и социалните мрежи.
Миналата седмица Конгресът отново обсъжда въпроса за премахването на екстремисткото съдържание от платформите на Facebook, Google и Twitter. Заключението? Въпросните компании нямат ясен отговор за това как ще предпазват услугите си от това да бъдат използвани за неща, като руската намеса в изборите или от правителствата на места като Мианмар за геноцид.
Всъщност съществуват доказателства за връзката между възхода на платформените технологии и намаляващото доверие в либералната демокрация. 65% от населението получава новини от платформи и агрегатори, сочи проучване на Edelman Trust Barometer в 28 страни.
За съжаление, фактът, че Facebook, Google и Twitter сега предоствят на света повечето новини, също съвпада със спада на доверието в либерално-демократичните правителства. Филтърът, създаван от тези платформи, тласка хората към крайно дясно или ляво екстремистко съдържание и има тенденцията да руши вярата им в съществуващите институции.
Ето защо за Форухар е странен новият подход на главния изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг да “поправи” проблемите на компанията, като насочи вниманието им отвъд медиите към семейството и приятелите.
Всъщност хората, които са ни най-близки, са тези, които създават балон около нас. Балоните са особено печеливши за платформите, които могат да ги използвал за насочване на непрозрачни политически и корпоративни реклами. Това е нещо често срещано и е една от причините, поради които големите технологични компании лобират срещу движения като Закона за честни реклами, който ще ги накара да разкриват ясно кой финансира политическите реклами, както се случва при медиите.
Може би най-важното е, че тези компании не слушат най-големите си критици. Когато имате проблем и сте наистина сериозни в решаването му, се обръщате към хората, които ви критикуват най-силно.
Facebook обявява неща като обучения на екипа си в Европа, което със сигурност е важен проект, но не адресира проблемите от голямата картинка, като спорния ѝ бизнес модел. Реална промяна би имало, ако компанията отвори черните си кутии с алгоритми и създаде сайт, в който хората могат да виждат какви реклами стигат до потребителите. Освен това може да създаде по-ясни клаузи за неучастие в проследяването на данни и ограничаване на използването на потребителска информация.
Нищо от това не се случва. В Давос директорите на технологичните компании ще продължат да се опитват да хуманизират изкуствения интелект, да говорят за усилията си, свързани с образованието и да тласкат бизнеса си напред, както винаги.
Но вече е ясно, че политиците от двете страни започват да се фокусират все повече върху монополната власт на най-големите компании. Ключовият политически и икономически проблем не само в Давос тази година може да се окаже силата на технологичните гиганти.
19:30 | 13.09.22 г.