Помага ли Facebook за геноцида на рохингите в Мианмар?

Новите технологии могат да имат значително влияние върху обществото по начини, за които не са били предназначени, пише Quartz.

Радиото пренася кодове по време на Първата световна война, но по-късно става нещо обичайно за домакинствата. Ранните телефони са били прост начин за комуникация между двама, но по-късно телеграфната компания Western Union успява да ги развие до опция за комуникация на далечни разстояния. От своя страна, мобилните телефони са преминали от забавни уоки-токита до малки суперкомпютри.

А сега Facebook, първоначално платформа за свързване на студенти, е станал повсеместно използвана услуга. Но днес в Мианмар Facebook помага за геноцида срещу рохингите.

На база на собствено проучване на Quartz в Мианмар и Куба медията твърди, че използването на интернет в Мианмар е опасно. От редакцията посочват, че интернет моделът в Куба може да бъде добър урок за управление на социалните мрежи по време на политически хаос.

Начинът за използване на изобретенията може да бъде непредсказуем, а социалните въздействия могат да бъдат катастрофални. Разсеяното шофиране е непредвидено последствие от появата на мобилните телефони, което убива и ранява хиляди хора всяка година. Справянето с разсеяното шофиране включва по-добро обучение на шофьорите, ограничаване на ползването на телефони зад волана и санкции за подобни действия.

Радиото пък създаде невъобразими кошмари по време на геноцида в Руанда през 1994 г.

“Кръв по ръцете”

Но в случай на геноцид може ли технология като радиото да бъде ограничена? Това е съществена услуга, но с кръв по ръцете. Това е и тежест, която Facebook в момента носи.

През 2010 г. Мианмар имаше 130 хил. силно ограничени интернет потребители. В рамките на седем години цените на SIM картите се понижиха от над 3000 долара до 1 долар. Освен това правителството отслаби и законите за цензурата, като позволи на Facebook да достигне до 30 млн. души. Много от тях смятат Facebook за интернет.

От края на август бирманските сили за сигурност действат по кампания за изтребването на рохингите. Около 6700 души бяха убити, а 645 хил. бяха принудени да търсят убежище в Бангладеш.

Освен ултранационалистическия монах Ашин Вирату, редица страници във Facebook също разпространяват омраза. Тази пропаганда допълнително омаловажава все по-маргинализираните рохинги.

Съдържанието против рохингите включва силно расистки политически карикатури, фалшиви снимки и поетапно пускани новини. Това съдържание се разпространява вирусно, прави речта на омразата нещо нормално и оформя обществените възприятия. Насилието срещу рохингите е все по-приветствано и отбелязвано онлайн. Тази виртуална кампания служи на интересите на армията на Мианмар.

Монополът на военната хунта върху информацията не дава голяма възможност за насърчаване на медийната грамотност. Такава пропаганда пречи на зле информираните. За мнозина дезинформацията, идваща от Facebook, оправдава това, което Организацията на обединените нации нарича учебник по етническо прочистване.

Гражданите на Мианмар сега имат неограничен достъп до евтин интернет на мобилните си устройства. Застъпниците на свободата на словото биха се похвалили с това. Но този отворен информационен канал засилва тъмната страна на Facebook и помага за всичко, което се случва днес в Мианмар.

Quartz посочва, че постоянното използване на Facebook в Мианмар е прекалено рисковано, за да бъде игнорирано. Обществата изискват пространство за толерантност към различни идеи, търговия, преговори, доброволчество и т.н. Всичко това липсва в Мианмар.

Куба

Куба може да бъде добър пример в този спор. Естеството на интернет достъпа в Куба не е довело до злоупотреби. Протестите в социалните мрежи, познати в други части на света, не съществуват в страната.

Защо?

Интернетът в Куба просто е скъп. Харченето на 3 долара на час за безжичен интернет представлява около 10% от месечните доходи на кубинците. При ограниченото време, в което можеш да си онлайн, Facebook е останал непопулярен в страната. Вместо това други приложения за SMS и чат като IMO, както и директния видео чат, са предпочитани.

Същевременно Facebook не е достъпен по време на работните часове в повечето правителствени и образователни институции в Куба. Това го превръща в услуга, на която може малко да се разчита за новини и връзки.

Кубинците сърфират по малко в интернет и често го правят на публични места. Това разбива сценария, който виждаме в Мианмар.