Само ако знаех

Дори и инвеститорът звезда Уорън Бъфет понякога изпуска добри възможности за вложения.

„Бях твърде тъп, за да схвана наистина какво би се случило“, разкри наскоро борсовият гуру пред акционер, който е искал да знае защо Бъфет никога не е инвестирал в един онлайн концерн.

Въпросът е съвсем актуален. Преди 20 години - на 15 май 1997 г., една почти неизвестна, базирана в Сиатъл онлайн книжарница се появява на борсата. Компанията - един от многото онлайн бизнеси, които стават публични дружества през първия дот-ком бум, генерира през тази година приходи в размер на 148 млн. долара и отчита нетна загуба от 30 млн. долара. Тя бе оценена на 438 млн. долара. 

Който тогава е инвестирал няколко хиляди долара в компанията, днес би бил милионер. По време на премиерата на 15 май 1997 г. курсът на акциите възлиза на 18 долара,  днес той е 960 долара.

Пазарната капитализация се повишава в рамките на две десетилетия от 438 млн.  долара на 460 млрд. долара. Само Apple, компанията майка на Google - Alphabet, и Microsoft са по-скъпи компании. С това днес същата компания -  Amazon.com, е четвъртата по големина публична компания в САЩ. Очаква се през тази година приходите ѝ да надвишат 150 млрд. долара, а който е можел да предвиди това, днес би бил истински богаташ. 

Който е бил достатъчно умен, за да вложи 1000 долара в  IPO-то и да задържи акциите си по време на спукването на дот-ком балона и ипотечната криза, днес би имал 640 хил. долара. След три сплита в края на 90-те години, един закупен дял по време на  IPO-то за 18 долара се превърна в 12 акции на стойност около 960 долара всяка.

Основателят и главен изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос също лично печели от възхода на концерна. Неговото участие го прави, според списание Forbes, третият най-богат човек в света с 80 млрд. долара. Бъфет, който пропуска шанса да инвестира рано в Amazon, днес е на четвърто място.