Uber претърпя тежко поражение в битката с европейските власти

Американският стартъп за споделено пътуване следва да бъде третиран като транспортна компания, а не като доставчик на технологични услуги. На това мнение е генералният адвокат на Съда на Европейския съюз (ЕС) Мачей Шпунар, пише Financial Times.

Въпреки че мнението му няма задължителен характер, съдиите се съобразяват принципно с него в повечето случаи. Задачата на генералните адвокати е да представят правни становища по случаи, възлагани на съдиите.

„Електронната платформа на Uber, макар и иновативна, съвпада със сферата на транспорта. Ето защо правителствата на страните членки на ЕС може да поискат компанията и шофьорите ѝ да получават лицензи и разрешителни, каквито регулират дейността на такситата“, казва се в становището на Съда. Подобно изискване бе използвано от някои правителства в миналото за закриване на дейността на Uber.

„След днешното изявление на официални лица на Европейския съд очакваме окончателното решение. Решението да бъдем обявени за транспортна компания няма да промени отношението на регулаторите спрямо нас в повечето страни от ЕС, тъй като те ни третират като такава и днес", казва се в изявлението на Uber по случая.

Делото бе вкарано в съда от Испания. Професионална асоциация на таксиметровите шофьори в Барселона внесе жалба срещу Uber заради нечестна конкуренция, тъй като нито Uber, нито шофьорите на компанията имат необходимите разрешителни, които се изискват за тази дейност.

Същевременно компанията се опитва да докаже в Съда на ЕС в Люксембург тезата си, че не е таксиметрова или транспортна фирма. През последните години стартъпът от Силициевата долина се опитва да убеди регулаторите в различни страни, че не предоставя транспортна услуга, а само технологията за свързване на хора, които да споделят своето пътуване. Целта бе да не се сблъска със стриктните регулации, които се прилагат върху транспортните компании, и да работи по правилата на далеч по-свободния технологичен сектор.

Мнението на Шпунар от днес може да се разглежда като знак за това какво ще бъде решението на най-висшия съд на ЕС по делото срещу Uber, което ще бъде разгледано в края на тази година.

По време на процеса Uber държеше на тезата си, че предоставя „услуга за информация на обществото". Според законодателството на ЕС подобна услуга не трябва да има проблеми с местните власти. Различни са условията по европейския закон за транспортните компании.

Окончателното решение на съда в Люксембург ще се окаже съдбоносно за всички компании от т.нар. икономика на споделянето, като например приложението за настаняване на гости в частни домове Airbnb или стартъпа за доставки на храна Deliveroo. Припомняме, че експанзията на Uber в Европа бе посрещната с упреци, критики и стачки на таксиметрови шофьори. Някои градове, като Лондон например, приеха добре приложението и дадоха възможност то да се развие, макар и не без завеждането на редица дела. 

Uber навлезе и в България с услугата си UberХ на 9 декември 2014 г. Чрез платформата пътници правеха заявки за споделяне на превоз в рамките на населено място. Шофьорите установяваха контакт и си поделяха част от разходите за използване на личните си автомобили чрез споделеното пътуване. Това обаче предизвика негативна реакция на таксиметровия бранш и антимонополният регулатор забрани приложението. 

В края на септември 2015 г. Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че услугата за превози трябва да "преустанови некоректните практики". Към този момент компанията имаше около 40 хил. потребители в София. 

ВАС се произнесе обаче само процедурно относно незабавното изпълнение на решението на КЗК без да се произнася по съществото на спора. Предстои съдът да разгледа по същество жалбата на Uber срещу решението на КЗК. С други думи, ВАС на практика все още не е решил дали Uber нарушава законите на България, или не.  

В средата на ноември в студиото на Bloomberg TV Bulgaria от компанията коментираха, че решението на КЗК за забрана на операциите на Uber в България нарушава европейската директива за електронни услуги, както и член 56 от договора за ЕС, който не позволява на една държава да ограничава услуги, които се предоставят от фирма от друга държава. 

Припомняме, че през януари 2016 г. в блиц интервю за Investor.bg  генералният мениджър на компанията за България Димитър Радуков заяви, че "Uber има нужда да назначи поне 40-50 инженери в София през 2016 г.". Компанията обяви и че стартира кампания за набиране на софтуерни инженери за разширяване на своя център за разработка на софтуер, базиран в София.

През лятото компанията получи сертификат за инвестиция клас А за проект за разширяване на съществуващия си научноизследователски център за разработка и поддръжка на високотехнологичен софтуер. В него тогава работеха над 20 инженери, наети на пълен работен ден. Планът на компанията беше да увеличи персонала до 60 души в рамките на една година. 

В края на миналата година Uber се отказва от местния си екип, който подкрепяше и съветваше шофьорите на компанията в България, научи Investor.bg. За решението става ясно от съобщения, разпратени от българското поделение на компанията до партньорите й в страната. От стартъпа молят всички шофьори "да не посещават местните офиси“.