Колко "луда" е пазарната оценка на технологичните компании?

Дали технологиите не се намират в състояние на лудост? Сигналите са доста тревожни. Цените на жилищата в Сан Франциско са се увеличили с 66% повече от Ню Йорк през последните години. Дори в пика на dotcom балона през 2001 г. разликата бе по-малка – 58%.

Акциите на технологичните компании се търгуват с най-високото си съотношение спрямо продажбите от началото на века. Четири от компаниите с най-висока пазарна оценка в света са технологични: Apple, Alphabet, Microsoft и Amazon. В същото време се очаква Snap, с продажби за 400 млн. долара и парични загуби от 700 млн. долара през 2016 г., да стъпи на борсата на 1 март, искайки оценка от над 20 млрд. долара.

Компаниите и инвеститорите в която и да е индустрия трудно осъзнават кога са в балон. За да помогне, блогът Schumpeter (на името на икономиста Йозеф Шумпетер) на Economist е изготвил три теста за глобалните технологични компании.

Те проучват паричните им потоци, дали инвеститорите правят разлика между компаниите и дали прогнозите за бъдещата печалба страдат от погрешно съставяне. Експериментът показва, че технологичните оценки са надути, но не до пръсване.

Първият тест са паричните потоци, а индустрията го преминава с отличие. През 2001 г. около половината от вписаните технологични компании не могат да превърнат продажбите си в реални долари. Времената днес са други.

През последните 12 месеца най-големите 150 технологични компании са генерирали паричен поток от 350 млрд. долара след капиталовите разходи – повече от общия паричен поток през същия период за всички нефинансови компании, вписани в Япония например.

При балон инвеститорите надуват стойността на активите независимо от тяхното качество. Цените на добрите и лошите лалета в Холандия през 17-и век се вдигат с една и съща стойност, а през 2008 г. високорисковите ипотечни кредити струват почти колкото държавните облигации.

Някои компании, като Samsung и Apple, са напълно развити и печеливши. При други фирми, включително Alibaba, Tencent, Facebook и Alphabet, продажбите нарастват с годишен темп от над 20% с висок марж. А има и компании, които не са печеливши, но имат страхотен ръст на продажбите. Примери? Uber и Snap.

Един начин да се измери дали инвеститорите разумно оценяват всяка категория по различен начин е да се изчисли каква част от сегашната им пазарна капитализация се очаква да бъде реализирана скоро и колко разчита тя на бъдещи печалби.

Schumpeter разглежда данните за 10-те най-големи технологични компании в света и три изгряващи звезди, разделяйки пазарните им капитализации на три части: стойност, вече реализирана под формата нетни потоци, текущата стойност на очакваната печалба през следващите 4 години и стойността на случващото се след 2020 г.

Samsung и Apple не растат много, но са нискорискови: над 40% от капитализацията им може да бъде обяснена с пари и краткосрочна печалба. По-конкурентните компании, като Tesla, се очакват да генерират над 90% от капитализацията си след 2020 г. Тези компании може просто да изгорят.

Добрата новина е, че инвеститорите залагат най-големите си оценки върху няколко малки компании, които наистина растат много бързо.

Третият тест е дали има проблеми в съставянето на печалбата. При балон бичите твърдения на отделните компании не са толкова реалистични щом ги събереш всички заедно. При dotcom епохата целите за пазарен дял на доставчиците на интернет услуги надвишаваха 100%.

При ипотечната криза всяка банка твърдеше, че е прехвърлила рисковете си на други банки. Технологичната индустрия е по-малко уязвима към критики в това отношения. Очаква се общата печалба на топ 5 на технологичните компании да нарасне от 6% от корпоративната печалба в САЩ миналата година до 10% през 2025% - дръзко, но не и невъзможно.

Макар че лудите не са завзели лудницата, все пак има и някои прекомерности. Въпреки че оценките им започват да спадат, ве още има твърде много частни технологични компании с капитализация между 1 и 10 млрд. долара. В световен мащаб подобни компании струват общо 350 млрд. долара.

Когато говорим за провали, историята на индустрията също не е добра. Продажбите на Twitter може да се свият с 14% през това тримесечие спрямо предишната година и компанията губи пари. Стари провали сред технологичната индустрия предполагат, че щом веднъж започне спад, нужни са само около две години за една компания да изгуби продажбите си от едно или повече тримесечие.

И все пак Twitter продължава да твърди, че бързият растеж скоро ще се завърне.

Друга тревога буди Amazon. Тя е една от най-високо оценяваните компании – 410 млрд. долара, като 92% от сегашната ѝ капитализация се оправдава с печелба след 2020 г. Около една трета от стойността ѝ се дължи на печелившото облачно подразделение. Но останалата част от компанията, която се занимава с електронна търговия, телевизия и филми, както и логистика, едва прави пари въпреки големите си продажби.

За да се оправдае оценката, трябва да вярваме, че тя ще стане такъв гигант в електронната търговия, че до 2025 г. ще постига печалба от около 55 млрд. долара годишно.

Последната тревога е, че технологичните компании пренебрегват законите на корпоративните финанси, които твърдят, че има връзка между пазарната стойност на компанията, печалбата и инвестициите ѝ. Новите участници трябва да бъдат привлечени с факта, че компаниите печелят големи капитализации от малки инвестиции, което за сметка на това намалява печалбата – а съответно и оценката.

Средно при най-големите десет технологични компании всеки 8 долара от пазарната капитализация идват от всеки един долар, вложен в нетни дълготрайни физически и нематериални активи. За Snap обаче тези 8 долара се превръщат в 36 долара, а за Tencent – 53 долара. Ако не се появят нови конкуренти, или не могат да го направят, то органите по конкуренцията вероятно ще се намесят повече отколкото сега.

Може да звучи странно, но основният риск с капитализацията за много от технологичните гиганти е, че правят твърде малко пари.